Вторник, 13 Ноември 2018, 22:32
Frognews
9| 11738 |27.04.2015

Психологът Е. Алтимирска: Сменяме и по 3 професии в живота, няма страшно

.
Елена Алтимирска
Няма непоправими грешки. Срещам хора на по 35-40 години, които осъзнават, че това, с което са се занимавали около 20 години, не ги удовлетворява вече и се преквалифицират. Няма страшно. Започват от начало. Въпрос на кураж. Човек може да смени кариерата в професионално отношение 2-3 пъти в живота си, тези неща се случват непрекъснато, каза пред Фрог Нюз Елена Алтимирска.
Визитка:
Елена Алтимирска е доктор по организационна психология, управляващ партньор в консултантска компания „Бизнес Ефект“, преподавател по Организационно консултиране, Професионално ориентиране, Коучинг, Психология на човешките ресурси и др. Има над 20 години опит като организационен и кариерен консултант, треньор в бизнес обучения, фасилитатор и коуч.

Интервю на Ренета Попова

- Г-жо Алтимирска, какво ви е впечатлението от днешните младежи? Проявяват ли интерес към професионалното си развитие и доколко са ориентирани в желанията и способностите си?

- Има ученици, които са много ясно ориентирани какво да правят, и такива, които до 12 клас не знаят. Работа с кариерен консултант може много да подпомогне именно тези младежи. Истината е, че дори и след като влезе в университет, човек продължава да се ориентира. Не знам дали съвременните ученици спрямо предишните поколения са с по-различно отношение. Това наистина е труден период и те имат нужда от помощ. Помощ обаче не от родителите, които да казват ето това е професията за теб, защото се изкарват много пари. Или няколко поколения сме лекари, адвокати, инженери и е важно и ти да продължиш семейната традиция. Те имат нужда от помощ, която да е обективна, тоест странична.

- Случва ли се амбициозни родители да се обръщат към вашите услуги?

- Случва ми се понякога родители да идват и да ми казват – посъветвай го, ориентирай го, той не знае. И когато ученикът дойде, ми казва – той баща ми би искал да му продължа бизнеса, но аз имам други интереси. Веднага се усеща влиянието. А други родители идват при мен направо със заръката – кажи му това и това. Аз не мога да кажа нищо на ученика. Аз мога само да му помогна той сам да си избистри картината.

- Срещали ли сте непоправими грешки във времето, където човек е трябвало да се ориентира от по-рано и преквалификация в по-късен период е невъзможна в дадената сфера?

- Не мисля, че има непоправими грешки. В практиката си съм виждала всякакви случаи, тъй като освен ученици, консултирам и хора в по-зряла възраст. Срещам хора на по 35-40 години, които осъзнават, че това, с което са се занимавали около 20 години не ги удовлетворява вече и те се преквалифицират. Няма страшно. Започват от начало. Въпрос на кураж, и както се каза по-добре късно, отколкото никога, да изберат кариерната пътека, която чувстват. Виждала съм тотална смяна на кариерния път в по-зряла възраст. Разбира се, ако човек от рано е наясно и този интерес продължи, би било чудесно. Но не винаги е толкова лесно. Интересът се променя и с възрастта, и с опита, който се натрупва. Вече и образованието е много по-достъпно с всички електронни форми. И начините за намиране на работа са много по-различни от преди. Така че човек може да смени кариерата в професионално отношение 2-3 пъти в живота си, точно с концепцията учене през целия живот. Тези неща се случват непрекъснато.

- Относно модерни професии, особено търсени и от ученици, и от родители от една страна, и от друга – пренаситен пазар и трудна реализация за такива кадри. Как се постига баланс?

- Да, кариерното ориентиране трябва да бъде съобразено. Но нещото, което правя консултирайки, е да насочвам хората спрямо техните интереси. Защото, когато човек има силен интерес, той ще има и мотивацията да развие способностите си, за да стане добър в това, в което гори. Той ще си намери и добра работа. „Стани икономист, правист, инженер и т.н., защото това се търси и се печелят много пари“ – това за мен не е окей. Това е типичният пример, когато човек търси преквалификация след време, защото осъзнава, че това не е неговата професия. Това е бил ситуационният избор, който е бил продиктуван от някакви фактори на средата вместо отвътре. Така че за мен човек трябва да си намери своя път, своя интерес, дори в началото да изглежда, че няма реализация.

- Акушерката, която си позволява особена жестокост към току що новородено дете, беше свързана със синдрома на професионалното изпепеляване, или т. нар. „бърнаут синдром“. Обяснете що за феномен е това и кои са професиите или групата от хора, които са най-застрашени?

- Този синдром се появява в следствие на продължителен стрес и се изразява чрез емоционално, умствено и физическо изтощение. Когато изпитва бърнаут, човек губи мотивация за работа, намалява продуктивността си, чувства се безпомощен, потиснат, депресиран, неоценен, претоварен и т.н. Професиите, които са най-застрашени, са тези, които са подложени на голям стрес, натоварване и отговорност, но не само работата може да е причина за поява на бърнаут. Други фактори могат да бъдат начинът на живот, липсата на баланс между служебни и лични ангажименти, прекалената натовареност, както и някои личностни черти на човека – песимизъм, перфекционизъм, желание за контрол, поставяне на много високи очаквания и изисквания към другите и себе си и др.

- Кои са симптомите, които трябва да ни наведат на мисълта, че носим този синдром на раменете си?

- Понякога го носим и го усещаме не само на раменете си, а в цялото си тяло. Симптомите могат да се разделят най-общо на три групи: емоционални (чувство за провал, безпомощност, самота, намалена удовлетвореност от работата и живота, увеличен цинизъм, негативен поглед към света и др.), поведенчески (изолиране от другите, отлагане на задачи, нежелание за работа, отказ от поемане на отговорности, промяна в навиците, прекалена употреба на алкохол, храна, наркотици и др.) и физически (чувство за умора, отпадналост, болки в главата, гърба и в други части от тялото, загуба или повишаване на апетита и др.). Добрата новина е, че ако забележим, че изпитваме някои от тези симптоми, може да предприемем активни действия да намалим стреса и да се върнем към нормалното си състояние. Първата стъпка е осъзнаването, че имаме проблем, след което може да потърсим професионална помощ, да управляваме по-добре времето и приоритетите си, да кажем „НЕ“ на част от задълженията и задачите, които ни тежат, да си дадем почивка, да увеличим времето, прекарвано с любими занимания и хора и въобще да се погрижим за емоционалното и физическото си здраве.

- Кои са най-примамливите специалности днес за младите хора?

- Специалностите, които най-силно дърпат учениците, са психологията – която е една от специалностите с най-висок бал от няколко години насам, програмирането, икономиката, правото. Все повече има интерес и за графичния дизайн. Пазарът на професиите се променя непрекъснато през годините и нови неща излизат напред.

- Новозараждащи се професии. Какво ви изниква?

- Има такива професии, които ги е нямало преди 5-10 години. Например - хора, които изпробват компютърни игри. Разраства се пазарът – те играят и им се плаща за това. Какво по-привлекателно за един тийнейджър, например? Друга съвременна професия е коуч, която е втората най-бързо развиваща се професия в света след ИТ професиите. Ако сега се говори повече за терапевт, консултант, фасилитатор, коучингът излиза като специалност, за която не е задължително да имаш психологическо образование. Тенденцията на пазара е желание за гъвкаво работно време, за свобода в работата, а тази професия дава тези възможности.

- В професионален план на вас как ви се развиха нещата? Направихте ли правилния избор?

- Аз, когато направих моя избор, нямаше абсолютно никаква реализация за психолози. Говоря за началото на 90-те години. Единствената възможност бе да станеш психолог в училище или както сега се водят – педагогически съветници. Но аз си казах - това ми е интересно, това искам да уча, не знам какво ще правя, но това е моя избор. С годините пазарът се разви, а днес това е една от най-търсените специалности. Следвай сърцето си и ще намериш и начина да се реализираш.

- Вие сте вицепрезидент на Sofia Coaching Support Group (София коучинг съпорт група). Бихте ли обяснили по-ясно що за професия е коучингът?

- Коучингът все още е доста непознат за България, но се развива бързо. Това е професия, в която се води целенасочен разговор между коуча и клиента, в който коучът подпомага клиента сам да стигне до своите решения. Той не го съветва, не му дава напътствия, не му дава насоки. Само чрез въпроси и известно провокиране, клиентът бива подпомаган сам да стигне до своето решение и да изпълни своя потенциал. Коучингът може да е свързан с житейски проблеми, или в професионален план. Например в кариерния коучинг аз задавам въпроси на клиента какво е било интересно за него в миналото, какво сега, за да може той сам да стигне до решението си за избор на професия. В много компании става все по-популярен екзекютив коучингът, който е насочен към мениджъри на средно и висше ниво. Така че това е съвременен метод, в който се вярва, че клиентът има всички ресурси да достигне сам до решението и да се справи сам с подкрепата на професионалиста до него.

Тази седмица се отбеляза Международния ден на коучинга. Информация за предстоящите събития на София коучинг съпорт групата, могат да се следят в страницата във Фейсбук.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. М. Петреска: В Македония не знам какво e да имам подкрепа от българската държава 22| 11143 |27.04.2015 . Румяна Ченалова: Прокурори ми казаха, че се срамуват, че са прокурори 42| 11259 |22.04.2015 . Атанас Русев: В Царево "колят и бесят" както намерят за добре 24| 11653 |21.04.2015 . Св. Драгнева: Когато в къщата ти идва смъртна заплаха, не мислиш за ЕС или Русия 11| 9850 |17.04.2015

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах