Сряда, 19 Септември 2018, 00:43
Frognews
26| 33739 |11.11.2011

Ванко 1: Животът ми в затвора беше петзвезден

.
Ванко 1 е артистичният псевдоним на рапъра Иван Петров Главчев. Той е на 36 години, женен, с три деца. Живее в Пловдив. Известни са дуетите му с Мишо Шамара, Ирина Флорин, Азис. Първият български рап-певец, бил в затвора.

интервю на Ани Бос

- Как живееш?


- Не се оплаквам, живея нормално и си гоня задачите.

- С какво се занимаваш?

- Насочил съм вниманието си към нишите в шоубизнеса, които още не са заети. Ще правя пиар агенция и музикална мениджърска компания. Стартирам напролет.

- Как е семейството ти?

- Трите ми деца са едно от най-хубавите неща в моя живот. Най-големият ми син Петър е на 12 години, Цецо е с година по-малък, а дъщеря ми Ивана е на 9 години. Момчетата носят имената на баща ми и на майка ми, а момичето е кръстено на мен. Синовете ми са футболисти, играят в “Локомотив” Пловдив. Преди месец участваха в световното първенство по футбол за деца и се представиха много добре. Дъщеря ми тренира спортни танци. Училището им върви добре. Съпругата ми и майка ми се грижат за възпитанието и обучението им и се справят прекрасно. Аз съм един щастлив баща. От тях нямам какво да искам повече на този етап.

- А те какво искат от теб?

- Постоянно искат много неща, дори не мога да ги запомня – започват още от сутринта.

- Знаят ли, че си бил в затвора?

- Разбира се, идвали са десетки пъти на свиждане при мен. От известно време ги въвеждам в ситуацията, в която бях изпаднал. Искам да знаят от мен всичко, не от чуждите хора и от слухове

- Как го приемат?

- Мисля, че го приемат добре. Те са мъжки момчета, все пак са мои деца и не са изнежени. Разбират, че такава е била ситуацията, че баща им е бил оклеветен и оклепан и е трябвало да мине през тези неща.

- На какво учиш децата си?

- Да бъдат мъжкари и да знаят какво искат от живота, който е постоянна борба. Животът е конкуренция, всеки иска да живее добре и да постигне нещо. Мисля, че в това е целта и на самия живот. Уча децата си да бъдат коректни и достойни и да се борят.

- Как издържаш семейството си?

- Ние не живеем нито луксозно, нито богато – живеем като нормални хора.

- Ти лежа в затвора с присъда за склоняване в проституция. Какво беше наказанието ти?

- Първоначално присъдата ми беше 12 години, потвърдена на две инстанции. Впоследствие законът се промени и беше намалена 4 години и половина. Толкова време съм лежал в ареста и в затвора.

- Намалението беше почти 3 пъти след промяна в закона, станала известна като поправката “Ванко 1”. Според нея наказанието е между 10 и 20 години само когато момичета са били склонявани да проституират чрез използване на наркотици. В останалите случаи присъдите са под 10 години. Основен двигател за приемането на поправката е депутатката от БСП Татяна Дончева. В какви отношения си с нея?

- Ако може да имаш отношения с непознат човек, значи имаме.

- Как беше в затвора?

- Като цяло престоят ми в затвора беше петзвезден. Живял съм добре вътре. Единственият ми проблем беше, че бях заключен. Това е най-голямото наказание, не самият затвор. Човек се приспособява. Дори да те затворят в една тоалетна и да ти дават по една чиния сутрин, обед и вечер, пак ще си намериш режим и начин на живот и ще оцелееш по някакъв начин

- Каква беше цената на твоето оцеляване?

- Аз винаги съм претендирал, че имам силен характер и не съм положил някакви неимоверни усилия. Бях уважаван там. Проблем за мен беше, че не можех да се радвам на децата си. Нямаше как да ме навали дъжд, защото бях постоянно заключен. Изградих си свой собствен режим – спиш, взимаш душ, тренираш и почиваш. Оттогава не съм спирал да тренирам.

- Работи ли в затвора?

- Работих само в края на присъдата си, след промяната на закона, когато бях на лек режим. Докато бях 3 г. и 7-8 месеца на строг режим, нямах право да работя. Бях заключен по цял ден в корпуса на затвора.

- С колко човека беше в една килия?

- 7-8, което пак е добре. Някои са по 22-23 човека.

- С какви хора лежа?

- Абсолютно всякакви.

- Имаше ли убийци?

- Да, имаше, но аз съм свикнал с такива хора, дори са ми и приятели. В килията ми е имало по трима-четирима човека, извършили убийства, но това е нещо нормално за затвора.

- Как общуваше с тях?

- Съвсем нормално.

- Защитавал ли си по-слаби затворници?

- Не искам да се правя на Робин Худ, но да – помагал съм на много хора. Аз съм човек, който, когато реши, че някой заслужава помощ, го прави. И мисля, че хората са ми благодарни, те знаят кои са.

- Как са ти се отблагодарявали?

- Майките им са носели подаръци на майка ми навън.

- Какви?

- Фланелки. Майка ми го е приела като жест.

- Какви бяха тези затворници?

- Млади момчета, по на 18-19 години, които са направили елементарна грешка навън и никога не са очаквали, че ще влязат в затвора. И вътре има лоши чичковци които разсъждават по съвсем различен начин. Правил съм всичко възможно да ги покривам да не ги закачат.

- Към самия теб имало ли е подобни щения от тези чичковци?

- Тези хора са мишки и към мен е невъзможно да предявяват каквито и да е претенции. При мен е абсурд да се случи такова нещо. В пловдивския затвор имах много приятели още преди да вляза там и хората ме уважават. Никога не съм постъпвал курвенски и винаги съм бил принципен. Помагал съм на много хора и при решаването на спорове съм бил справедлив. Не е геройство, че си бил в затвора. Геройство е, че си оцелял там. Затворът за мен не е бил проблем. Проблемът е липсата на свобода.

- Кое най-много ти липсваше зад решетките?

- Семейството на първо място. Но също и дребни неща – да те лъхне вятър, да видиш дърво. Дадености, които не оценяваш, докато си на свобода. Затова дори и днес гледам да не забравям да се радвам на тези малки неща.

Песента “Ти избираш” e изпята за миналите избори, но е съвсем актуална и за току-що приключилите. Рап-парчето е изпълнено от Ванко 1 и Д-р Пит.
I куплет (Ванко 1):
Гледаш ме сякаш съм шибаният Садам, но в тъмната стаичка беше сам.
Не знам, ти ги разбираш, ти ги избираш, за двайсетачката, която прибираш.
А аз съм само име в измислена афера, за параван на поредната далавера, на вратовръзките горе по разни комисии... от теб и от мен нищо не зависи.
Ама имало поправка с моето име, представяш ли си ме: “Госпожо депутат, измъкни ме!”
Не ме разсмивай с тоя медиен трик, вдигайки тиража, на първа страница с моя лик.
Разбирам... но без съмнение имам за вас нова тема за разсъждение.
Нарекоха ме животно, затвориха ме в клетка, а какви са тези, дето се кефят на тая гледка.

Припев:
Ванко 1: Аз просто умея да печеля пари
Ванко 1 и Д-р Пит: Бандитите ги избираш ти!
Д-р Пит: Аз просто играя други игри.
Ванко 1 и Д-р Пит: Бандитите ги избираш ти!
Ванко 1: Аз просто не вярвам на тъпи лъжи.
Ванко 1 и Д-р Пит: Бандитите ги избираш ти!
Д-р Пит: Аз просто избирам бъдещето си.
Ванко 1 и Д-р Пит: Бандитите ги избираш ти!

II куплет (Ванко 1):
Нито ти, нито аз определяме правилата, но за мен всеки сам си избира съдбата, не знам ти как виждаш нещата, но аз не мога да чакам на аванс и заплата.
Помниш ли времената, когато хлябът беше с купони, а горе изнасяха жито за милиони.
Тогава само за някакъв кратък период хората в тая държава бяха народ.
И какво... смениха старите с нови акули и пак започнаха комисиони с шест нули.
То не бяха Авиолинии, не бяха Токове, Телекомуникации и на АЕЦ-а блокове, концесии на магистрали и винетки, плоски данъци в дебели сметки.
То не бяха срещи по яхти и вили и депутати побойници и педофили.
А тогава питам къде беше острието на борбата с престъпността, което сам си нагласи месечната заплата, по-голяма от средногодишната в страната.

III куплет (Д-р Пит):
За к’ъв хуй, г-н Държавен глава, умряха българските рейнджъри в Кербала?!
Може би за все по-високите горива, а може би това въобще не беше наша война.
Може би наш’та война си е тука у нас, започваща с купуването на избирателен глас.
Война по пътищата с луди шофьори, война с корумпирани ченгета и прокурори.
Война с интернет чатове скрили, извратеняци, педали и педофили.
Война с горски пожари, война с наводнения из цялата ни страна... от бездействия, не от бедствия.
Политически грешки без последствия.
Война с горящ влак, като в ад, война с гърмящ военен склад.
Война всеки ден около нас и всеки път, тия отгоре някъде другаде се е*ат.
А ти стоиш, гориш сам, няма полиция, няма президент, министри и коалиция.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Николай Колев – Босия: Цар Киро ми прати 20 бона рушвет, за да го измъкна от затвора 38| 27225 |06.10.2011 . Димитър Абаджиев: Вкарваме 200 политици и олигарси в затвора 33| 8513 |20.05.2009 . Яне Янев: Станишев да счита, че ще има реванш, част от министрите му са за затвора 54| 7623 |25.04.2009 . Димитър Гочев: Животът е една щастлива репетиция 11| 18802 |09.02.2009

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах