Качват в нета депутатски бисери

Някои депутати нямаше да изкарат матурата по български език, на която се явиха зрелостниците във вторник. Това става ясно от проучване за политическата реч, направено от преподаватели по българска филология в Софийския университет и студенти. Те са провели анкети с 5 тестови въпроса за правописни норми сред 10 народни представители от различни партии. Когато на матурата се паднат подобни въпроси, абитуриентите ги считат за лесни, защото такива неща се учат още в 8 клас, разказаха филолозите.

Първият въпрос към депутатите бил: „Как е правилно да с напише: 130 депутата или 130 депутати.“

Още тук двама сгрешили правописа на собствената си длъжност и подчертали първия отговор. Седмина от анкетираните сгафили на втория въпрос и заявили, че е правилно да се каже „Вие сте ходил, господин депутат”, вместо да оградят в теста правилното „ходили”. Двама народни избраници пък пропуснали тиренцето в „министър-председател”, а петима не знаели, че е правилно да се напише „деветка”. В думите „вървяли” и „голями” няма правописна грешка, смятат трима от парламента.

Само двама души са се справили без грешка с елементарния тест и те били от ГЕРБ и БСП. Изследователският екип не назова имената на неграмотните, защото условието било анкетата да е анонимна. „Няма езикова норма, при която българските политици да не допускат отклонения”, обобщи ръководителят на проекта д-р Владислав Миланов.

Студентите засекли и много диалектни форми в речта на политиците.

Бившият образователен министър Даниел Вълчев често изричал „бъдеме”, „речеме” и „направиме”. Сегашният просветния министър Сергей Игнатов пък се изпуснал в телевизионно интервю и казал „200 ученика“ вместо „200 ученици“.

Запазена марка на социалиста Петър Мутафчиев била да се обърне към представителите на кабинета с думите: „Ние бяхми ви попитали.”

„Шъ бъдИ”, използвала при обещанията колегата му Меглена Плугчиева, а съпартийката й Емилия Масларова наблягала на „защитъ”.

С най-много попадения в диалектната редукция може да се слави депутатът Иван Иванов. В речта му могат да се срещнат „кучита”, „тиливизия” и „водищи учени”. Някои политици измислили дори и нови съществителни имена в родния си език, отбелязаха филолозите. „Входираме” за пръв път в езика използва депутатът Искра Фидосова, а „приоритизирането” е творение на вътрешния министър Цветан Цветанов.

Качват в нета всички бисери

Много от депутатските бисери и клишета могат да се намерят в интернет страницата https://political.
webclark.org. В портала студенти и преподаватели от Софийския университет са събрали откъси от политическата реторика и журналистическите текстове.

Основната цел на проекта обаче не е забавление, а гражданите да наблюдават как се изменя с времето политическото говорене по важни за страната проблеми. Достатъчно е само в търсачката да се напише ключова дума като „пенсии” или „образование”. Подобни сайтове са изградени и в други страни в Европа като Англия, Холандия и Финландия.

Любимите клишета са „визия” и „прозрачност”

„Визия” и „прозрачност” са най-често използваните клишета в парламента, отбелязаха студентите и преподавателите по българска филология. Почти еднакви изречения се забелязват в изказванията на различни политици. „Трябва да осигури прозрачност на лобистката дейност” и „Липсва цялостна визия за индустриалната политика” са част от до болка познатите клишета, изричани от трибуната. Сред изпразнените от съдържание и смисъл думи в изследването на политическата реч място намира и „политическата воля”.

Най-опитните депутати използвали и едни и същи хватки за избягване на журналистически въпроси. Често вместо отговор в телевизионните предавания прозвучавало: „Само още едно нещо, за да съм пределно ясен на зрителите” или „Ще ви кажа, но преди това да цитирам още нещо”.(Монитор)