Невероятно, но факт: Фирмите за бързи кредити може да ви върнат пари, ето как

В договора за потребителски кредит често се включват допълнителни услуги, които обаче не са отразени коректно в общата сума, дължима от потребителя. СЕС дава отговор кои допълнителни услуги трябва да бъдат включени в общата дължима сума от потребителя и да бъдат включени в ГПР (годишен процент на разходите).

Съдът също дава разяснение какво се случва, ако посоченият ГПР в договора се разминава с реалния – отново се дължи само главницата!

СЕС даде отговор на въпросите зададени от Софийски районен съд дали допълнителни услуги трябва задължително да се включват в общите разходи по кредита и ГПР.

В конкретния случай такива са:

– приоритет при разглеждане на искане за отпускане на кредит и предоставяне на сумата;

– отлагане на изплащането на месечни вноски;

– намаляване на размера на месечни вноски.

Но в практиката можем да открием много подобни допълнителни услуги на различни дружества като:

– Такси за разглеждане на искане за кредит;
– Такси за бързо одобрение (приоритет);
– Такси за гарант (поръчител);
– Такса за оценка на кредитоспособността;
– Такси при забава на плащане (напр. за изпращане на уведомления, посещения на адрес и т.н.);
– Такси за банкови гаранции.

Oбщи разходи по кредита за потребителя обхващат всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. 

Съгласно тази разпоредба посочените разходи включват и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

Ето защо, СЕС отсъди, че когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително условие за получаването на съответния кредит или представлява така формулирана клауза, която е предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, те трябва да се включат в общите разходи по кредита.

Ако това не се направи, съгласно нашето законодателство, потребителят дължи само толкова колкото е получил – т.е. главницата.

Според СЕС и българската съдебна практика, ако ГПР не е коректно посочен, то се приравнява на липсващ такъв, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен и потребителя дължи само чистата стойност – т.е. главницата.