"Промяната вече е необратима". Росен Констурков излиза от политиката

Ето какво пише Костурков:

"Приятели,

Взех решение да не участвам в изборите за 50-то НС, а най-вероятно и за никое друго.

За близките ми роднини, приятели и колеги това решение не е изненадващо, защото заедно го обмислихме още преди няколко месеца.

Влизането ми в политиката не беше случаен процес. Беше дълго обмисляно. Беше дошло времето да дам своя дан за това да направим мястото, в което живеем по-добро, да променим нещата, които смятаме за нередни, да начертаем правилния път на развитие на държавата ни, на икономиката ни, на битието ни.

За съжаление, за да си ефективен в политическите среди в България, трябва да владееш лицемерието, трябва да си нагъл и нахален, трябва да нямаш, а пази Боже, да си отстояваш принципите си, трябва да си готов във всеки един момент да забиеш нож в гърба на съратника си, както и да си готов даполучиш такъв, трябва да можеш безскруполно да лъжеш и да очерняш, трябва да се разделиш с представите си за категории като морал, етичност, честност... човечност е непозната дума.

Ние дойдохме в политиката, за да променим тази среда. И за радост малко по малко, зрънце по зрънце успяваме. Но за съжаление, скоростта с която тази среда променя нас, е много по-голяма.

Въпреки всичко се събрахме прекрасни и изцяло отдадени на каузите личности. Хора, които загърбват кариери и семейства, рискуват здравето си, а по някога и това на близките си, работят денонощно до пълно изтощение за да не позволим надеждата за промяната да изчезне.

И с много от тях, събрала ни преди само 30 месеца една кауза, станахме близки приятели, станахме семейство. И зная, че всеки един от нас ще продължи да работи в полза на обществото, независимо дали в Народното Събрание, в Министерски съвет, в местната власт или в сферите, където можем да бъдем най-ефективни, дори в квартала, в който живеем. Всеки един от нас е увлякал десетки, всеки един от тях още толкова и т.н. И това ми дава надежда, че промяната вече е необратима. Бавна, дълга, трудна, но необратима.

Няма и да се опитам да правя отчет за свършеното от мен за тези 30 месеца в активната политика, както правят някои колеги, защото постиженията са плод на колективна визия, колективни усилия, на напрегнати дни и безсънни нощи на цели екипи, а не на един човек.

Но, ако съм успял да дам надежда за промяна към добро на хората, ако съм успял да помогна дори само на 2 села, на 2 семейства, на 2 деца..., а те са много повече, си е заслужавало".