Понеделник, 19 Ноември 2018, 11:38
Frognews
20| 6372 |14.06.2010

Ашколсун, Дойчланд, ча-ча-ча!

.
Източник: librabunda.blogspot.com
… или кое се върти по-бързо – топката или Хитлер в гроба си?

Област Рур, някъде в покрайнините на Гелзенкирхен, 10:15 ч местно време
(Мястото и часът могат да бъдат произволни, без да променят смисъла на историята)


Слънцето вече се е издигнало над сградите на гигантските концерни на немската промишленост, заровило се е в слоестите облаци, напоени с половината елементи на менделеевата таблица, и се дави в серни изпарения в далечината. Подпрял съм се на един стълб до оградата на игрището и захапвам поредната хапка от пилешкия дюнер. Мазен. С чеснов сос. Оригинален турски… в сърцето на Германия. Отсреща, в лавката, откъдето си взех храната, малко черно момче обира с пръст мазнината от ножа, с който е рязал месото за дюнера. Май се казваше Сунай… или Гюнай… не си спомням. Ще кажете, че е турчин? Не. Германец. Млад, мазен, с чеснов сос. С чисто нов Бундес-паспорт. С черно под ноктите и бяло бъдеще…

Докато се боря с парче пилешко, откъм футболното игрище се дочува гласът на треньора. Позволил си е да повиши тон на бъдещите надежди на Шалке и Бундестима: „Марко… Мехмет… Янек… Леонардо!” Поглеждам към децата в тренировъчните екипи. Може би са на десет-дванайсет години. Опитвам се да чуя някое типично немско име… „Ивица… Тунджай… Вацлав…” и все кореняк-германчета!

Област София, някъде в ж. к. Младост, 17:30 ч местно време
(Мястото и часът могат да бъдат произволни, без да променят смисъла на историята)


Заведение за бързо хранене. Генно-модифициран сандвич и чаша ванилов шейк. Храна, апетитна като парче пластмаса и полезна като отработено машинно масло. Нищо свежо в сивия столичен следобед, нищо вкусно като сочен турски… простете, германски дюнер. Погледът ми обикаля наоколо да види нещо интересно. И тогава ги виждам! Тези, които Стоичков и Лечков заковаха преди 16 години. Тези, които Мехмет, Янек, Ивица, Тунджай и Вацлав ще наследят в националния тим по футбол на Германия. На стената на заведението е опънат голям постер от мача на националите ни с германците по време на лудото лято в САЩ през 94-та. Кадърът е запечатал точно момента, в който дружина немци са скочили като стена, за да попречат неуспешно на удара на Стоичков от пряк свободен. Взирам се във физиономиите им. Истински, злобни, космати, светли, корави северняци натюр! Отбор, пред който се изпускаш в гащите от притеснение (освен ако не си български селянин-непукист). Какво се случи с тези момчета? Какво се случи с техните деца?

Само преди 16 години в националния отбор по футбол на Бундесрепубликата играеха легендарни личности като Руди „Кълвача” Фьолер, Лотар Матеус, Оливер Кан, Юрген Клинсман, Томас Хеслер, Матиас Замер, Марио Баслер и невероятното култово ренде Щефан Ефенберг. Може да продължим по списъка – Илгнер, Щрунц, Бреме, Колер, Ридле, високият и кух като комин на завод Гуидо Бухвалд… май сред тези хора единственият, за когото можеш да се усъмниш, че е германец е Маурицио Гаудино…

А какво стана с този тим днес? Ето някои от по-особените немски национали от новото време, които са достатъчно на брой, че да сглобиш цял отбор и да остане:

Мирослав Мариан Клозе – син на полски футболист и полска хандбалистка, роден в Ополе, Полша, национал на… Германия. Добре, че майка му и баща му са поели на запад, а не на изток към нашенското Черноморие, иначе днес Миро можеше да седи на резервната скамейка на Черно море, но въпреки това – да играе в националния на България, за да си уреди трансфер в Бундеслигата.

Джералд Асамоа – роден в Мампонг – Гана – гонил антилопите из махалата, замерял чужденците с мандарини, но нещо прекъснало безгрижното му детство и на 12 години започнал да играе футбол в Германия. Вместо да го посрещнат с „Гутен таг, вурст, бира унд секс на корем”, германците му казали: „Имаш проблеми със сърцето и кръвообръщението, ауфвидерзеен!” и допълнили, че ако не спре да играе, може да умре. Асамоа пък решил да им върне и, не само не умрял, ами и станал първият черен футболист в национала.

Лукас Подолски – роден в Гливице, Полша, под името Лукаш. Син на полска национална хандбалистка и полски професионален футболист. Майка му и баща му емигрирали в Западна Германия като етнически немци, когато Лукас (все още Лукаш) бил на 2 годинки. Чували ли сте, че в полския отбор Пиаст Гливице доскоро играеше нападателят Пржемислав Лудзински? Не сте. Ако семейство Подолски не беше заминало на запад, нямаше да сте чували и за сина им Лукас.

Давид Одонкор – невероятно бързо крило, наследило това свое качество от ганайския си баща, който бягал бързо, за да не стане вечеря на гепардите. Явно майка му е била подмамена от „дер шварце ганаише маркуч” на бай африканец, след което родила за тима на Юрген Клинсман едно шоколадово германче. Това германче пък сега бичи за жълти центове в сегунда дивисион на Испания.

Сердар Ташчъ – защитник на Щутгарт. Този поне се е родил в Германия като наследник на „бивши турски граждани” (както е обявено официално). Дали му да избира за чий национален тим да играе. Логично избрал немския. Май, освен него, там не бяха се пробвали само един шлосер от Дортмунд и един тираджия от Анталия.

Шон Уилям Дънди – роден в Дърбан, Южна Африка. Вместо да последва примера на далечния си братовчед Дънди Крокодила и да се завре в блатата да плаши алигаторите, Шон се хванал да играе футбол и скоро станал най-добър голмайстор на Бундеслигата. И после, сякаш по нашенски, го привлекли с огромни надежди в Премиершип, където… се превърнал в „най-големия провал на Ливърпул за всички времена”. Бербатов, спокойно, ти си следващият! Днес Дънди още играе – в южноафриканския „Амазулу”, където отнася по някоя попържня от нашия Ицо.

Марио Гомес Гарсия
– звучи като мексикански индианец, но е роден в Германия. Сигурно на майка му й е писнало да зъзне в сивия студ на Ридлинген и е заминала да хване тен в Южна Испания. Там пък я пресрещнал зноен местен мустаклия, който за една нощ избачкал длъгнест нападател за единайсеторката на Байерн. Таранът е считан за един от най-добрите нападатели на Германия. Ако баща му не беше мъж под чехъл, можеше Марио да бъде считан и за най-добрия нападател на Испания.

Жером Боатенг – много подходящо име за десен бек в селекцията на Франция или Кот д’Ивоар. Да, ама не. Вместо да се роди в кашонче в някое парижко предградие като средностатистически емигрант от ганайски произход, той от малък си падал гъзе и се излюпил в Берлин. Жером е по-малкият брат на Кевин-Принс Боатенг. И явно по-читавият, защото Кевин още не се е разписал за нито един национален отбор.

Пьотр Троховски – роден в Тчев, Северна Полша. Взема си заплатата в офиса на Хамбургер Шпорт Ферайн, Северна Германия. Едно време полски снайперист с подобно име собственоръчно застрелял над 50 офицера от Гестапо по време на войната. Днес офанзивен халф с подобно име е навъртял над 50 мача за Федералната република. Една от двете истории е измислена. Познайте коя…

Месут Йозил – хлапето с мутра на подпухнал шпакловчик-махмурлия и финтове за милиони трябва да бъде благодарно, че родителите му са избягали навреме към цивилизацията, а не са го закотвили да продава чорапи на сергия из Капалъ чарши. За четири години талантливият плеймейкър на Вердер записа над 30 срещи за немците, а вече бившият треньор на Турция Фатих Терим си записа в тефтерчето: „Вай, вай, язък, че тоя не играе за нас!”

Сами Кедира – не разбирам много арабски, но ако беше се записал да тренира „самоубийствени атентати” в Ал-Кайда, вместо футбол в Щутгарт, името му щеше да се произнася като Семи Хедира. Неговият баща вероятно е решил, че вече му е скучно да опъва камилата в пустинята и минал на нежни ласки с германка (което в много случаи е почти същото изживяване). Така се родил малкият Семи, бъдещето на Бундестима!

Какау – или – ако ви е трудно да го запомните – Джеронимо Мария Барето Клаудемир да Силва. Явно е прекарал няколко вечери над халба тъмна немска бира в кварталната кръчма и с огорчение е осъзнал, че няма да може да се пребори с Роналдиньо, Кака, Адриано и Робиньо за място в бразилския национален отбор. Затова е решил да играе за немците. Там има място за всеки! (Лично съобщение: „Чичо Кольо, ако не те вземат на работа в Кораборемонтния завод във Варна, пробвай се в националния на Германия!”)

Кевин Денис Курани – ей, тоя пич гладен няма да остане! Има три гражданства – германско, бразилско и панамско. А баща му е… унгарец! Курани може да рита сам срещу себе си и ще се получи истински мач на Германия срещу останалия свят. Един ден обаче националният треньор не включил Кевин в основния състав за мач с Русия и той си заминал самоволно вкъщи да си цъка на плейстейшъна. Това му бил и последният (така и неизигран) мач за немския отбор.

Денис Аого – новоизпечен национал. Новоизпечен, но попрепечен, защото и той е доста кафевичък. Твърди се, че е от нигерийски произход. Роден в Карлсруе през 1987-ма година… за щастие! Ако бе имал лошият късмет да се роди на същото място 50 години по-рано, едва ли щеше да изиграе над 40 мача за всички възрастови групи на националните отбори. Сигурно поне ще се чувства като у дома си в ЮАР, за разлика от бледичкия Филип Лам.

Ричард Сукута-Пасу – вярно е, че още е на 20 и няма изигран мач за мъжете, но след като веднъж баща му е минал границата, синът успява да мине и през всички национални гарнитури – 17, 18, 19 и 21-годишните. Всъщност таткото е от Конго, а майката от Франция. При такова родословно дърво, колко ли трябва да си изпил, за да се забиеш точно във Вупертал?! Сукута, арийски жребецо, как ли ще те опази Веско Минев ако ти се падне да играеш срещу него?

Ашкан Дежага – също още не е изиграл първия си мач за мъжете, но вече попада в групата, слуша турско-бразилско-полски диалози и се опитва да разбере стратегията на интернационалната сплав от „германци”. Ашкан е роден в Иран, в Техеран, и явно е имал късмета да се качи на един от самолетите, които успяват да кацнат, вместо да се забият в произволен небостъргач. Нататък вече е лесно. Все пак понякога е по-приятно с топка в краката, отколкото с Калашников в ръката.

София, произволно място

По телевизията започва мачът. Свирят химна на Бундесрепубликата. Заглеждам се в наредената единайсеторка. Половината момчета са тези от изброените. Как ги различавам? Не е по цветът на кожата. Те просто не пеят химна. За тях той не носи копнеж към изстраданите единство и свобода. Той не е символът на тяхната родина. Той е просто сбор от някакви чужди думи. Ще попитате – какво ни интересуват някакви германци, нали не сме ние? Не сме сега. И германците не бяха преди 16 години? А след още 16?

пак София, някъде в центъра, някъде далеч от Рур

Гася компютъра и заминавам за Германия…

Йордан Свеженов, част от Умниците TM (www.umnicite.com)
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. VIP = Very Intangible или Very Important Person? 5| 5402 |12.06.2010 . Македонски българи: Върнете ни правата, които имахме поне в Османската Империя 124| 48165 |10.06.2010 . Издигнаха Митко Цонев за програмен шеф на БНТ зорлем и в 12 без 5 29| 7845 |08.06.2010 . Анализатори: ГЕРБ започват да омръзват 24| 7592 |08.06.2010

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах