Радости и укори в Коледното навечерие

Най-вече преяждане,макар и да знаем,че гладуващите още не са се свършили в християнския свят.Правим се,че сме забравили какво е имало на масата на Йосиф и Мария и по-късно на скръбната Тайна вечеря! Не вярвам,че дори и при онзи режим,който днес наричаме атеистичен,някой от връстниците ми да не е знаел че е Коледа.Макар и коледуването да бе дискретно преустановено.Тази понякога скривана тогава тайнственост бе повече битова тръпка,отколкото увод в християнските сказания. Повече спомен от детство. Казват че представите ни за Бог се формират в детските години. Значи няма по добър увод в християнството от празника Коледа. Най-човечния му израз да поканиш самотен човек на семейната трапеза.Комат от питката,която оставаме за „къщата" може да е и за онези които нямат такава.Така може би най-автентично значи най-човешки „прекарваме" тази свята нощ.Защото колкото и камерен да е този празник,той ни отвежда към всеобщата любов към ближния. Макар,че дори и тогава забравяме за добродетели,които лежат в природните основи на християнството.

Рядко се сещаме, че Исус от Назарет се е родил в обор постлан със слама! Онзи Исус,който познаваме като благ рус хубавец като спомен от избеляла щампа върху евтина хартия закачена на стената. За разлика от поведението на прадедите му,на този ден,както и на Великден, богобоязливият български народ върти повече търговия,отколкото си спомня за изгонването на търговците от Храма и за повелята,че по скоро камилата ще мине през иглени уши отколкото богатият да влезе в рая. На особения празник ние си спомняме,че сме малко повече християни, отколкото онези,които са увековечели тази вяра с прекрасни катедрали и божествена музика. Нищо че песента „Ой Коледо,мой Коледо", вече заглъхва в романтичните звуци на „Джингъл белс", „Сайлънт найт" и на вече отшумяваща песен на Джон Ленън за „Кристмас"! Няма нищо укорително в това предпочитание стига да знаем, че нашата е не по-малко значима като настроение, традиция, святост и общност. Коледа затова е особен празник защото не носи само близост и веселие.
Този празник, изведен според етнолозите от римското понятие календи е бленда между езически елементи и наложена от Църквата християнска традиция. Без да е само наше наименование, ние стоим близо до оригиналния му езиков произход. На тази вечер,преди да посегнете към трапезата си спомнете с добро за съседа си,за началника си,за всеки,който недолюбвате. Това също е част от коледния дух. Тъкмо заради такава универсална човечност Коледа се празнува и от атеисти и нехристияни. Истинското вълнение от Доброто е заразително.

Проф. д-р Андрей Пантев