Понеделник, 24 Септември 2018, 18:53
Frognews
7| 5881 |29.03.2011

Тайната на японския стоицизъм

.
Удивителни са стоицизмът и спокойствието на японците през тези мъчителни седмици. Но нашето смайване се обяснява не толкова с екзотиката на островния народ, колкото със собствената ни неспособност да разбираме другите.


От 11 март светът е насочил състрадателен поглед към Япония. Картините на ужаса ни заливат всекидневно, но все по-често съчувствието отстъпва място на удивлението от поведението на японците в тези тежки за страната времена. Какво все още ги задържа под радиактивното небе и защо масово продължават да рискуват живота си? Докато в Европа презапасяването с йодни препарати достигна горната граница на безсмислието, а чужденците в Япония панически се втурнаха да напускат бедстващата страна, непосредствено след катастрофата в японската столица пред финансовите служби се виеха километрични опашки от желаещи да подадат навреме своите данъчни декларации. "Чуден народ!", коментира възхитеният средностатистически чужденец. Но тази преценка се дължи най-вече на неспособността му да види чуждата саможертва отвъд призмата на собствените си възприятия.

Същината на японския манталитет

За изумлението от японския стоицизъм още навремето писа есеистът Ян Бурума: "Какво означава да си японец, каква е същината на японския манталитет - това е нещо като болен зъб, в който човъркат какви ли не зъболекари." Истината е, че японският народ няма време за оплакване на собствената съдба. Предизвикателствата на деня са многобройни и далеч по-важни от отчаянието. Умрелите трябва да бъдат погребани, бездомните се нуждаят от покрив над главата и топла храна, а борбата срещу катастрофата в АЕЦ "Фукушима-1" още не е приключила. Западният възторг от спокойствието, дисциплината и реда на японците се усилва още повече, когато катастрофата се сравнява с други подобни бедствия - например урагана Катрина през 2005 година, когато се надигнаха хаос и мародерство, а козовете бяха в ръцете на по-силните и по-богатите.

Поредното потвърждение за самоотвержената смелост на японците са и "героите на Фукушима" - 50-те мъже, които се борят срещу фаталната авария с ясното съзнание, че шансът им за оцеляване е почти нулев. И все пак, колкото и неоспорима да е жертвоготовността на спасителите, не бива да им приписваме чак неповторим героизъм, защото етосът на помощта е познат на всички континенти. В САЩ например до ден днешен празнуват самоотвержения подвиг на пожарникарите, осмелили се да влязат в сградата на Световния търговски център на 11 септември 2001 година.

Да си наясно с преходността на тленното

За изумлението от японския стоицизъм още навремето писа есеистът Ян Бурума: "Какво означава да си японец, каква е същината на японския манталитет - това е нещо като болен зъб, в който човъркат какви ли не зъболекари." Истината е, че японският народ няма време за оплакване на собствената съдба. Предизвикателствата на деня са многобройни и далеч по-важни от отчаянието. Умрелите трябва да бъдат погребани, бездомните се нуждаят от покрив над главата и топла храна, а борбата срещу катастрофата в АЕЦ "Фукушима-1" още не е приключила. Западният възторг от спокойствието, дисциплината и реда на японците се усилва още повече, когато катастрофата се сравнява с други подобни бедствия - например урагана Катрина през 2005 година, когато се надигнаха хаос и мародерство, а козовете бяха в ръцете на по-силните и по-богатите.

Поредното потвърждение за самоотвержената смелост на японците са и "героите на Фукушима" - 50-те мъже, които се борят срещу фаталната авария с ясното съзнание, че шансът им за оцеляване е почти нулев. И все пак, колкото и неоспорима да е жертвоготовността на спасителите, не бива да им приписваме чак неповторим героизъм, защото етосът на помощта е познат на всички континенти. В САЩ например до ден днешен празнуват самоотвержения подвиг на пожарникарите, осмелили се да влязат в сградата на Световния търговски център на 11 септември 2001 година.

Да си наясно с преходността на тленното

Днес, в тежките дни след катастрофата, виждаме лицето на японеца за пред обществото - спокойно и умерено емоционално. То изразява една от най-централните за японеца добродетели - търпението, издръжливостта. Това е подход, с който се гарантира нормалното съжителство в едно гъсто населено място.

За японеца да запазиш спокойствие е равнозначно на това да не биеш на очи. Да не биеш на очи пък значи да не притесняваш другите, като същевременно оставаш част от общността. В страната на изгряващото слънце социалните норми стават част от живота на човека още в ранна детска възраст. Ориентацията към групата, йерархията, почитта към по-възрастните играят огромна роля. Това обаче не означава, че в Япония съвсем го няма модерният индивидуализъм. Просто за японците индивидуалният успех е точно толкова важен, колкото и успехът на групата.

М. Цекова, А. Андреев

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Ковчези с мотиви от "Тайната вечеря" се харчат за по 3 бона 4| 5950 |11.02.2009 . Боно подари на японския премиер iPod 0| 4594 |26.01.2008 . Зад продажбата на „Тайната вечеря” с Тато стоял Игор Марковски 0| 5427 |26.05.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах