Берлинската стена като амбулантна стокa

В стотиците магазинчета за сувенири в Берлин десетки туристи всеки ден купуват парченца от стената. Малките късчета бетон със следи от ярка боя са монтирани на ключодържатели и магнити, поставени са в шишенца или в прозрачни кутийки, в миниатюрни прозрачни капсули, които са част от разделители за книги или пощенски картички.

Почти монополно положение на този ненаситен пазар има Фолкер Павловски, чиято компания доставя около 90 процента от продаваните сувенири и е на пазара от 1993 година.

Едва ли обаче има берлинчани или посетители на града, които да вярват, че парченцата в сувенирните магазини са от оригиналната стена.

"Май чух, че ги внасят от Полша", казва Курт Щайнер, който развежда посетители из музея на ЩАЗИ.

"Ако бяха оригинални, то Берлинската стена би трябвало да е дълга колкото Великата китайска стена, иначе отдавна да са свършили", убедена е чешката журналистка Ана.

Стоката на Павловски е оригинална, сочат тестове, направени миналата година от Геоложкия институт на Свободния университет в Берлин. Самият бизнесмен твърди, че не би навредил на репутацията си, продавайки фалшификати.

И без това има стока "за следващите сто години", казва той, допълвайки, че има достатъчно, за да продава сувенири до края на живота си.

И все пак при експеримент на в. "Билд" от 2010 година се установява, че половината от сувенирите, купени от магазини из германската столица, са фалшиви. Включително такива, които изглеждат като предлаганите от Павловски в неговия интернет магазин.

Едно бетонно парченце не изглежда като част от Берлинската стена, ако по него няма следи от графитите, превърнали преградното съоръжение в своеобразна галерия на отрито, изразяваща политическата позиция и чувствата на разделените германци. Графитите обаче покривали само страната от Западна Германия, бетонните блокове редовно били почиствани, а и рисунките се обезцветяват с времето.

Берлинската стена е била дълга 155 километра, изградена от 45 000 бетонни елемента, всеки от тях с височина 3,60 метра, ширина 1,20 метра и тегло близо 3 тона. По нея е имала 302 наблюдателни постове и 20 бункера, а при опит за бягство през нея са загинали най-малко 136 души.

Разрушаването й започва в началото на лятото на 1990 година с помощта на 65 крана, 175 камиона и 13 булдозера. Задачата е поверена на граничните войски, подпомогнати от частни компании, най-вече от Западна Германия.

Останките първоначално били извозени в депа за рециклиране, където голяма част от стената е превърната в гранулат за пътни строежи. Точно от едно такова депо започва успешният бизнес на Павловски. Тогава строителен работник, той попитал приятел, шофьор на камион, къде откарва отломките и ги проследил до депо в провинция Бранденбург.

Павловски не бил единственият, на когото дошла тази идея, но само той се сетил да донесе закуска за работниците и да си поприказва с тях, пише сп. "Шпигел". Те пък му заделили няколко сегмента в отдалечено ъгълче. Някои от сегментите били раздробени още на място, останалите били прибрани в склад, откъдето и днес поемат към сувенирните магазини или музеите. Цените зависят от големината на парченцето, започват от няколко евро и достигат до хиляди за цял оригинален елемент.

В бизнеса е и писателят и издател Виланд Гибел. Той от години изследва историята на Берлин, автор е на филм и на множество книги за стената. Гибел също твърди, че парченцата, предлагани от неговия доставчик, са истински, което се доказва от структурата на бетона. Докато карал колело, неотдавна случайно намерил 25 от елементите, изоставени в заден двор в берлинския квартал Кройцберг. Сега ги предлага в eBay за по 7000 евро без разходите за транспорт. Елементите са "напълно запазени и в добро състояние", посочва 64-годишният експерт пред в. "Берлинер". Според него в неизвестни складове и задни дворове би трябвало да има още неколкостотин блока от Берлинската стена.

На пазара има оферти и към творците - в индустриален район на берлинското предградие Телтов компанията Lagerhaus KW GmbH предлага възможността желаещите сами да изрисуват цял оригинален елемент. Срещу сумата от 500 евро творческите натури имат възможност шест месеца да рисуват каквото пожелаят по историческия бетон. Ако след това за блока бъде намерен купувач, печалбата се разпределя между компанията и художника.

Амбулантната търговия с отломките от символа на Студената война започва веднага след падането на стената. Не само частни предприемачи обаче се възползват от останките като търговска стока.

Търговци от страната и чужбина се обърнали към правителството на ГДР, което било изправено пред фалит, и предложили много пари за части от стената, пише историкът Рони Хайденрайх. Тогава ръководството на ГДР решило да напълни касата си, разпродавайки "антифашистката защитна стена". Със задачата била натоварена външнотърговската фирма Limex, а приходите трябвало да бъдат използвани за "хуманитарни цели" и да финансират здравната система, посочва ДПА.

В Западна Германия също била създадена структура, която да продава останките. Търг в Монако, например, донесъл 1,8-2,2 милиона източногермански марки. Парите от продажбата обаче потънали по сенчести канали, според Хайденрайх. В крайна сметка за властите в ГДР търговията не донесла печалба. Разходите за разрушаването на стената се равнявали на 170 милиона източногермански марки, а от продажбата била възстановена само малка част от тях.

Въпреки че е направил състояние от бизнеса със стената, Фолкер Павловски все още не разбира защо някой изобщо иска да купува парчетата бетон. В дома си той не държи от сувенирите, които според него са само предмети, събиращи прах.

За Виланд Гибел обаче те олицетворяват стремежа към свобода на берлинчани, който определя историята на германската столица още от средата на 15 век. Начин хората от цял свят да отнесат у дома частица от духа и миналото на Берлин.

(БТА)