Събота, 22 Септември 2018, 18:23
Frognews
28| 18347 |10.06.2013

Нови разкрития: Сталин избивал български комунисти от любов

.
Георги Димитров (в ляво) на рождения ден на Сталин (в средата)
Нашенци, организирали заговор срещу мракобесния шеф на НКВД Николай Ежов, били „разстреляни като зайци”, пише Леополд Трепер от ГРУ. Георги Димитров и Коба обсъждали репресиите на чай и коняк.
Потресаващи факти за сталинските репресии продължават да излизат и да ужасяват със своята жестокост. Неотдавна в Русия бяха обнародвани нови сведения за чистките, извършвани в апарата на Коминтерна, цийто център през 30-те години на м.в. е в Москва. Не е тайна, че в Съветския съюз дейците на международното комунитическо движение първоначално получават топъл прием. Предоставени са им квартири за живеене и добри условия за работа. Българинът Георги Димитров е посрещнат като герой след Лайпцигския процес, самият Сталин не крие уважението си към него и другите български дейци на компартията. Ситуацията обаче се промена през 1936 година.

Още след новогодишните тържества върху служители на Коминтерса се стоварват тежки репресии. Започва т.нар. Коминтерновски процес”. На шестия ден след ареста от изтезанията умира Ян Авелт, отговорен секретар на Интернационалната контролна комисия, председател на Естонската трудова комуна от 1919 г.

В ареста са хвърлени и хора от Международния отдел на Коминтерна, които след шест месеца разпити и мъчения са разстреляни.

Един от секретарите на отдела по онова време Лев Колен пише в таен дневник, че един от най-жестоките и мракобесни изпълнители на сталиновата воля за репресии е българинът Георги Дамянов, известен с псевдонима Белов. Дамянов вече си бил спечелил слава на жесток човек в качеството си на инспектор в Интернационалната бригада по време на Гражданската война в Испания. Именно Дамянов-Белов подготвил характеристиките на десетки интербригадисти и дейци на Коминтерна, които завършвали с гибелното „не се ползва с политическо доверие”. Това било достатъчно тези хора да бъдат арестувани, изпратени в лагери и осъдени на смърт за „съмнителни познанства”.

В интерес на истината трябва да се отбележи, че от новопубликуваните документи се разбира, че Георги Димитров се е опитвал, чрез застъпничество и изпращане на допълнителни справки, да обясни на НКВД (предшественика на КГБ), че става дума за предани революционери, които не пестят сили и енергия за каузата на социализма. Нееднократно Димитров се застъпвал за международни дейци и пред ЦК на ВКП (болшевики), като успял да измъкне от сибирските лагери немалко хора.

Леополд Трепер, един от основателите на съветското Главно разузнавателно управление пише в своите спомени, че Димитров се опитвал да се противопостави на репресиите, макар и гласът му рядко да бил чуван. Трепер описва следния разговор между Георги Димитров и български комунисти в Москва през 1937 година:

 

- Ако ти не направиш всичко необходимо да спреш репресиите, ще убием Ежов, този контрареволюционер! (Николай Иванович Ежов е Народен комисар по вътрешните работи, дълги години шеф на НКВД и един от идеолозите на сталиновите репресии.)

Димитров отговаря дирекно на своите другари:

- Не мога да направя нищо, защото всичко е в ръцете на НКВД...

 

Въпреки тоталното следене и подслушване Димитров не издава намеренията на българските комунисти да очистят изверга Ежов. Заговорът обаче не успява и както пише Леополд Трепер: „разстреляха българите като зайци”. Безследно изчезнали и други съпричастни към готвения атентат – поляци, югославяни, литовци и чехи. Германци също пострадали, като живи се измъкнали само Вилхем Пик и Валтер Улбрихт, който по-късно дълги години ръководи новосъздадената държава след Втората световна война – ГДР.

В един момент Сталин вика Димитров в Кремъл и му заявява: „Георгий Михайлович, всички си мислят строгите мерки спрямо тях са заради кавгите между мен и Троцки, заради лошия характер на Сталин. Не, не, те просто са си виновни, но не го признават”. Сталин обяснил на Димитръв, че всъщност Троцки и последователите му са срещу Ленин. В края на разговора Коба произнася зловещата фраза: „Всички вие там, в Коминтерна, работите за враговете на социализма!”

През ноември 1937 г. Сталин заявява на Димитров: „Троцкистите, с каквито е пълен Коминтерна, трябва да се преследват, разстрелват и унищожават. Това са всемирни провокатори, злобни агенти на фашизма”.

Пример за това е съдбата на българина Димитър Гачев, който е „заловен” да чете статия за Троцки във френски вестник. Осъден е на 8 години и изпратен в лагерите през 1938 г., където изчезва безследно...

По време на всички срещи, пиене на чай, вино или коняк, Коба обяснявал на своя „дружок” Георгий Михайлович, че репресиите срещу българите не са нищо друго, освен „каляване на комунистическия дух” и се налагат от любов към идеята, а не заради някакви приумици...


В лагерите без съд и присъда

 

От 3000 български политически емигранти в Москва през 30-те години на м.в. всеки трети е бил репресиран. Над 600 от тях загиват в затвора и лагерите или са осъдени на смърт. Това са били най-активните български комунисти, потърсили подкрепа от руските си събратя след Септемврийското въстание през 1923 г. Не помогнали опитите на Георги Димитров и Васил Коларов да смегчат репресиите. Само през февруари 1941 г. са били арестувани 132 български емигранти. За тях Димитров изпраща молба до ЦК на ВКП (б) да им се преразгледат делата, защото „тези хора никога не са били антисъветски и антипартийно настроени”. Димитров упоменава в това писмо, че много българи са в лагери или екзекутирани, преди още да са осъдени или да е доказана някаква тяхна вина.

 

„Дипломатът” Абакумов

 

След войната, през 1947 г. Димитръв се обръща към Сталин с молба да освободи 29 българи, ръководни кадри на комунистическата партия. Сталин пренасочил молбата към Виктор Абакумов, комисар и ръководител на контраразузнаването и на „отрядите на смъртта” – Смерш. Абакумов отговаря като един истински дипломат на Димитров следното: „Във връзка с приложеното по време на следствието физическо въздействие към арестуваните, не е целесъобразно да бъдат пуснати в България”. Всеки може да прецени, какво означават тези думи.

 

Герой от Лайпциг гние в Сибир

 

Георги Димитров и Васил Коларов не са направили нещо, за да спасят българските опозиционери от т.нар. „Група на Искров”, които критикували някои действия на ЦК на БКП.

През 1937 г. в Москва са арестувани съобвиняемите с Димитров в Лайпцигския процес Благой Попов и Васил Танев. По-късно Танев е освободен след лична молба на Димитров до Сталин. Попов обаче е изпратен в трудов лагер, със „съдействието” на Георги Дамянов. Освободен е чак през 1953 г.

Дамянов пък след 9 септември 1944 г. става член на Политбюро на ЦК на БКП, министър на отбраната, от 1950 г. е председател на Народното събрание до смъртта си през 1958 г.

Попов умира през 1968 г. и успява да напише книгата „За да не се повтори никога вече”, сравнявана с „Архипелага ГУЛАГ” на Солженицин. Той отказва срещи с предишните си другари Димитров и Дамянов.

 

Николай Иванов

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Ботев убит от свои. Участниците в заверата дали клетва да мълчат до гроб 38| 12189 |29.05.2013 . Учени признаха! България е земята на най-древната цивилизация 54| 97371 |20.05.2013 . Кирил и Методий за пръв път ни въвеждат в Европа! 35| 13721 |11.05.2013 . Поставяме паметна плоча на Гоце Делчев на лобното му място 15| 6927 |06.05.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах