Как да се спасим от педофилията

- Най-малкото! - казвам аз.

- Има и жени педофили. Тях какво да ги правят според теб?

Майка ми обича да премисля нещата от всички страни. И накрая да не се съгласи с всеобщото мнение - това за нея би било най-малкото обидно.

- Да им присадят! - отвръщам аз.

- Няколко пъти приятели във Фейсбук ме приканват да се присъединя към подобна кауза, но нещо вътрешно ме спира - отминава тя с лека усмивка последната ми забележка.

- Това е характерно за вашето поколение. Ако не ви спират външно, се стопирате вътрешно.

- Това се нарича самоконтрол. И самообладание. Върши работа и на улицата, освен в Интернет.

- Като малко момиче си изградила всички тези качества дори без наличието на Интернет?

И майка ми заразказва. Не ми е описвала как се правят деца, но заради една лека провокация от телевизора ми сервира цяла изповед.

- Не бях подготвена. Или по-точно казано - бях прекалено подготвена. На една зелена ваканция възрастен мъж, седнал да се припича на слънце пред хижата, ме заговори. Почувствах се много специална. Имаше хубави умни очи и разговорът ми бе интересен, смяхме се.

Тогава нашата учителка дотича отнякъде зачервена и му закрещя. После го изгони от поляната! Още си спомням как се разделихме - с дълъг тъжен поглед, като във филма "Изгубени в превода". Той си отиде без да пророни и дума в своя защита, а аз само наведох глава. Повече не видях този възпитан и симпатичен човек, но учителката ми натякваше с години:

- Внимавай, много си наивна! Ще говоря с родителите ти.

Направо я мразех. Тъкмо родителите ми ме бяха възпитали да вярвам в хубавото в човека. След този случай аз хем се плашех от втренчени погледи на по-възрастни мъже, хем търсех контакт с тях. Нищо лошо не ми се случи. Напротив, влюбих се няколко пъти без никакви последствия. Те се правеха, че не забелязват чувствата ми.

Обаче никой не ни бе предупредил за следното - за пряката елементарна агресия. Играехме с приятелката ми на някакъв недовършен строеж. Един добре облечен мъж се приближи и ни заговори. От учтивост му отвръщахме с половин уста. Почерпи ни с едно Байкалче - имаше такъв малък десерт навремето, който аз даже не обичах. Но го прибрах в джобчето на рокличката си, за да не обидя човека.

По едно време мъжът ни каза, че един от пръстите му е отрязан и много го боли. Показа ни го. Помоли някоя от нас да го целуне, за да му мине. Стана ни жал, почувствахме се виновни - бяхме взели сладкиша от него, сега пък той искаше помощ! Спогледахме се и изведнъж, като по даден знак, хукнахме. Просто избягахме.

- Е, и? - питам аз и си мисля вече за друго.

- Ами кой да ви опази из улиците? Там също сами взимате решение, хладнокръвно или не, в някаква екстремна ситуация. Ако предварително ви готвим за нея, както направи моята учителка, може да ви лишим от нормални и естествени човешки контакти и взаимоотношения. Или пък да ви настроим за непремерени рискове напук на всичко и най-вече на нас.

Ние тогава не разказахме на никого за случката от строежа, за първи път сега го казвам на теб. Но подобно нещо ми се случи още няколко пъти, като на всяка ученичка. Аз просто се правех, че нищо не виждам и бързах да се измъкна от ситуацията.

- Какъв е изводът? - запитах аз, ръчкайки в Гугъл на тема педофилия и ексхибиционизъм, за да не се предоверявам тъкмо на майка си.

- Такива неща се случват. Ако не е в Интернет, ще е в мазето на блока или на улицата. Децата трябва да се опитват сами да взимат решение - да се поддадат ли на чара на един човек, или на дара на някой друг...

- Да, бе, дар...

- Нито забрана, нито наказание ще ни спасят от сюжетите на живота. Ако си склонен за един сладкиш или обещание за спонсорство да правиш това, което не ти се иска, проблемът е твой. А ако не знаеш какво искаш, ще ти се наложи да узнаеш.

- И ти си една майка! Ще те разжалвам. Това, което казваш, е политически некоректно. Вътрешният министър твърди, че педофилията е най-големият ни проблем в момента.

- На вътрешния министър му кажи, че моята приятелка, тази дето беше с мен на строежа с педофила, сега е женена. И мъжът й няма един пръст.

Сухите факти
Този празничен последен месец на годината, малко преди идването на Дядо Коледа, се разгоряха няколко скандала и "разкрития" на тема педофилия. Първо във Великобритания арестуваха един от най-известните публицисти на острова, Макс Клифърд, по подозрение за перверзни престъпления. Той е вече петият арестуван по делото на Джими Савил, също известен водещ на Би Би Си, вече не измежду живите. Сред групата заподозряни е и рокдинозавърът Гари Глитър.

После от пресцентъра на МВР съобщиха, че наши антимафиоти са задържали 58-годишен софиянец, представящ се за 48-годишен, който си избирал малки момичета в сайтовете за запознанства. Срещу обещания за "спонсорство" ги склонявал към сексуални услуги. Щом антимафиоти се занимават с такъв род казус, дали педофилията и у нас е вече мафия?

Мерките на Гумнеров
Всичко това или нещо друго кара независимия депутат от Народното събрание Кирил Гумнеров да предложи законопроект за подлагане на педофилите на химическа кастрация. Следващата идея за законопроект на депутата е възвръщане на смъртното наказание.

Покрай сухото, гори и мокрото
Според Световната здравна организация педофили се считат индивиди над 16-годишна възраст, когато проявяват сексуално влечение към деца. Но само при наличието на разлика във възрастта поне 5 години.

Повечето педофили са мъже, макар че има и жени педофили. Но това е трудно да се твърди със сигурност, защото когато става въпрос за блудство с малки момчета от страна на жени, жертвите не възприемат този контакт като форма на злоупотреба и не го оповестяват.

И до ден-днешен няма методика, която ефективно да премахва влечението към деца, но съществуват терапевтични практики, които го третират като вид болест.

Причината за съществуването на такъв род противоестествено влечение не е известна. Преди се е смятало, че преживяването на сексуална злоупотреба в детска възраст подпомага развиването на педофилни склонности в зряла възраст. Но изследванията не показват причинна връзка между травмиращия сексуален опит и проявата на подобно влечение.

Много от педофилите извършват своите престъпления абсолютно безнаказано, защото умеят безпогрешно да подбират жертвите си.

Те се ориентират или към безпризорни и оставени без грижа и внимание деца, или обратното – към деца на доминиращи родители, свикнати да се подчиняват на възрастните безпрекословно.

Тодор Ковачев
webcafe.bg