Вторник, 13 Ноември 2018, 09:14
Frognews
28| 6152 |09.02.2013

Няма причини да има паметници на окупатора СССР!

.
В Бургас, където случаят с паметника на червената армия е особено тежък, защото е забит в живото тяло на обществения център на града /агората/
и по този начин позори общественото пространство и смазва всяка надежда за зараждане на гражданско общество, тия дни се почувства слаб полъх на надежда, че нещо като дискусия може да се оформи, че гласът на прогресивно настроените и мнението на мислещите с главата си индивиди може да бъде от значение за бъдещето развитие на града и като цяло и на духовната му атмосфера.

Но не би! Решено. И точка! Приказ/ка/!  Някое си окомунистено архитектче някъде си “взело решение”, че няма как да се лишим от такава голяма  ценност като годзилата с ботуши и шмайзер. Точка.

Интересно от висотата на каква компетеност се отказва въобще дискусия? Та нима паметника е само архитектурно решение на някакво си пространство? Нима историята /в случая – фалшифицирана/, няма значение? Нима  страданието на хилядите зверски убити  и репресирани антикомунисти - няма значение?/. Нима бъдещето на хилядите млади същества, които ще  минават всеки ден покрай този паметник на омразата и човеконенавистта и ще се чудят на озверените физиономии  в барелефа, не е от значение?!  

Какво да им кажем – ами тука имаше едни червени бабички и те решиха, че това стърчащо грозило ще стои тук и во веки веков. Вечна дружба с една мъртва държава. Обществен вампиризъм, афиширан ежечас/т/но в центъра на града. Безплатна реклама /за другарчетата комунисти – безплатна!/ на диктатурата и тоталитаризма.

Няма смислено обяснение. Има само победоносни заключения на комунистически тъпанари – това било “история” / верно бе,  всички историци излязаха веробувани от ДС, но това няма значение, понеже такова било времето, нали, а това дето го били писали и тогава било самата истина!?/, във Виена имало не знам къде си паметник на съветските танкове /в Прага също имаше – ама го боядисаха розов, щото във Виена са нямали комунизъм и гледат розово на нещата, относно “ценността” на комунистическото “наследство”/, червената армия била ни “освободила” и прочее простотии и нагли дебелооки лъжи.

А да, и още: учението на Ленин е всесилно, защото е вярно и никой не може да го фалшифицира /така е фалшифицира се истина, как да фалшифицираш лъжата?/…. Няма отворено общество, има комунистически лагер.

Ей такива неща ни изплуват от съзнанието, като минаваме покрай щръкналия монумент. В бронзовия барелеф в основата на паметника има ухилени партизани, с бомби на колана, които се целуват уста в уста със загорелите червеноармейци  – тоест това са раболепните получатели на властта поднесена от кремълската върхушка, на която те биха целунали и на други места – това е буквалното послание на барелефите, никаква естетика, но такава и не е нужна, те са се готвили да управляват вечно прекрасния нов свят, прекрасен по дефиниция, оти да го разкрасяваме още?...

Ето това се вижда на тоя паметник – казвам го за  тия пък, дето ще се мъчат да естетничат, понеже има и такива. Но соцреализма, който естествено се преля днес във всенародната чалга, и с ей такива гранитно-мраморни лайна ни засра  цялата територия на страната, най-вече в пионерския Димитровград, където Партията иска да прибере фосилите днес, а най-мащабното лайно, разбира се, е чинията на Бузлуджа, която днес стои празна...

Еднотипни лайна има и в литературата /големият Левчев например се възхищава от бронзовия тен на чекиста с маузер в чистите и измити ръце, който нахлува в бакалския мъничък свят на буржоата/  и музиката  /партизански и милиционерски  песни и прочее/. Някои от тях продължават да се преиздават от гранитните издатели…

 На оспорването на подобни пропагандистки манипулации въплътени в “изкуство” и в партийната им казуистика, може да посветите целия си живот, но никога няма да промените вкостеното “мнение” на комуниста, а и няма смисъл, бронебойни патрони няма открити... Разбира се, днес да си комунист вече е диагноза за психично отклонение, за морален дефицит, показател за  някакво доброволно изначално самоскопяване на етическите механизми в душевността, въпреки че напоследък по-ловките от тях се и пооправославиха...

И тук е грешката ни – че се спори, че им се дава право да изказват тъпата си комунистическа “убеденост”, бикоглавия фанатизъм, гьонсуратска демагогия, на каквато само комунистът е способен. При това му се дава право тъкмо според демократическия принцип, който те унижават и ненавиждат.

С тях, видите ли, трябва да се отнасяме “нежно”, щото те били “патриоти” и загрижени за България. Нямало значение вече какво ще кажем вече, прехода бил свършил, Българийка разпределена и приватизирана от нашите, миналото заровено в пясъка на забравата. Е, това ни казват дебелосерестите дърти комуняги, повтарят го и ни го натъртват техните отрочета, вече нови бизнесменчета-картеладжии. Или както ми писа едно издателче /Ерго/, вече не искал да слуша политреториката на 90-те, омръзнала му. Но пак питам възможна ли е демокрация у нас без антикомунизъм? Иначе тяхното отношение го знаем. Нагло, безочливо, безчувствено.

А и това, че те традиционно си плюят в устата и  се самонатравят си го знаем, ама с кой акъл им пригласят някои – освен да приемем, че болшинството от българите наистина са лумпенизирани от комунизма до такава степен, че вече не различават добро от зло, че тарикатлъка така е проял обществото, че то е нечувствително към миязмите на комунизма?

Но да се върнем на конкретиката. Първо. Империята на злото вече не съществува. С кой акъл българската държава днес харчи данъкоплатски левчета да поддържа паметниците на една чужда държава, която на 9-ти септември 1944 г. ни обяви война без повод и окупира страната? Наложиха ни зверска и продажна диктатура и унищожиха будната част от българската интелигенция? На същия този ден, паметниците се ползват от за култови места за поклонение на преименуваната комунистическа партия, която не само не се покая за злодеянията, ами гордо се самонаграждаваше с държавни отличия и медали за заслуги, докато тяхното Гоце беше яхнал президентстката институция. Отвратително е на всеки 9-ти септември бургаския център да осъмва окичен с венци, платени от “благодарните поколения”, а беловласи изкривени мутри да щъкат из площада, където се разхождат и нормални хора, деца и прочее.

Второ. Защо след по-голяма част от населението са антикомунисти, трябва да се съобразява с предразсъдъците на мутирали по влиянието на комунизма мозъци,  при това нагло обяснявайки ни /те, дето хранеха прасетата с хора/ какво точно било демокрация, хуманизъм и толерантност! По-съществено е, че сега управляващите, които уж минават за десни, се съобразяват с примитивните лъжи на комунистическите агитатори, които тръбят, че ще обидим путиновия Кремъл, че мразим руснаците и прочее.

Ми нека им кажем и на тия платените русофили, както и на заблудените – никой не мрази руснаците, особено такива като нас, дето по-добре от тях познаваме великата руска литература, изстрадала и репресирана, освен това за руснаци ли става дума или за сталиниска безродна диктатура? Нали точно националното достойнство е унижено при комунизма?

Не се учудвам, че повечето комунисти са ибрикчии на чужда сила, то това им е заложено в идеологията, а и засмукано с първото мляко, на тая, дето ги пръкнала. Да, нека го кажем – паметника на чужда армия-завоевателка ме дразни и унижава, не само мен – дразни хиляди бургазлии, чийто мнение не се взема предвид. Само роб може да си построи в центъра на местообиталището си такъв истукан.

Доводи от рода на “нека не постъпваме варварски” и запазим “свещените” капища на комунизма, затлачващи улици и площади,  е жалък. Паметниците обаче не са неутрални. Не са някакви естествени подробности от пейзажа – напротив те са построени да ни назидават, да ни размахват кривия си кървав пръст, да мучат в общественото светоусещане и да го “учат” на История, която се пише с кръв…

Има и още нещо – няма такъв принцип, че паметниците не се закачали. Напротив – още от времето на пирамидите, всеки нов фараон е заличавал следите на предходника си и е преименувал паметници, мемориали. Няма вечни паметници, освен нашите комунистически – но  у нас времето не се бои от пирамидите, бои се от Альошите… Е, докога!?

Иван Сухиванов
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Кремена Халваджиян: У нас никой няма да заприлича на европеец, тук се яде шкембе и се пърди в ефир 38| 7851 |12.12.2012 . Защо няма да чистя България за един ден 75| 25415 |08.05.2012 . Ако нямаме култура, за какво воюваме? 13| 5348 |24.05.2011 . Опасност от тиранозаври няма! 37| 9441 |16.03.2011

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах