Вторник, 18 Септември 2018, 17:07
Frognews
21| 11122 |25.12.2009

Коледа и мисълта на древните

.
Весела Коледа!
Днес отново целият свят чества Рождество Христово и ще посрещне новата 2010 година. Но колко от нас действително знаят каква точно е символиката на това, което се случва на 24 срещу 25 декември преди 2000г. във Витлеем.
Това очевидно не знаят и свещениците, защото най-важното събитие през годината се чества от една част от църквите в края на календарната година, а от другата част на 6 - 7 януари. Така вярващите, които и без това са объркани, се омотават още повече. Междувременно всички и на Запад и на Изток претендират, че са прави. Хората пък сляпо ги следват и никой не се пита защо е всичко това и за какво всъщност става въпрос.

Фактологията е ясна. И на Запад и на Изток на Рождество християните славят появата на Спасителя, който бе роден преди 2000г. във Витлеем и за когото Небето съобщава първо чрез известието на архангел Гавраил към Светата Дева, а после и с появата на Витлеемската звезда. Това обаче е формалната страна на нещата. На практика ние честваме най-важното събитие в нашия живот. Фактът, който преди 2000 години напълно и из основи променя начина на живот на планетата. Нашата цивилизация е християнска. Със Словото си Христос утвърждава монотеизма и дава напълно различен поглед към света. Този мироглед е господстващ и днес, макар и не много добре разбран.

Всъщност честването на Рождество в момента се е отдалечило, както от някои езически аналози, така и от християнската си същност. Хората не славят нито раждащото се Слънце в дните на зимното слънцестоене, нито дълбоко сакралната идея за човешкото съвършенство, което е в основата на християнството.

Ритъмът, който следваме на Рождество е безумен. Ритуалите са свързани с ядене, по-точно с преяждане, с пиене, размяна на подаръци и странни пътувания напред-назад. Ние сме като малоумни. И дума не може да става за желание за вътрешно обновление, за осъществяване на някакъв синхрон с природния ритъм, за ритуали по пречистване и отхвърляне на старото, на подготовка за идващото ново, за съпричастие към другите и истинска саможертва. В момента ние не само не действаме като християни, но сме по-назад и от древните и техните езически ритуали, които поне са били в унисон с трептенията на Земята. Връзката с тях е единствено в желанието ни /не молитвата ни/ за берекет и използването на думата коледа, което е абсолютно погрешно. Всичките ни мисли са свързани с материален просперитет, с стремеж за почивка и здраве и с идеята за получаване на повече подаръци, някои в рамките на стотици хиляди долара или евро. Хиляди хора се изсипват в Йерусалим, а милиони отиват на църква по най-помпозния начин, за да получат божията милост. Но как ще получиш милост, ако не раздадеш такава. Смисълът на Рождество е в помощта към другите, а не в купуването на подаръци за самите нас или за нашите деца. Още по-малко в безмисленето ядене, пиене или пък пътуване. Иначе ставаме по-големи езичници от самите езичници.

Колко от нас ще се откажат да купуват подърък на собственото си дете и ще отидат с него да направят подарък на някой, който истински се нуждае от нещо основно. Така да почувстваме истинското щастие от даването и съприживяването на чуждата радост.

И когато даваме на близките си не осъзнаваме ли, че не правим нищо особено и сме ужасно далеч от всякаква представа за християнство, а камо ли за Върховната милост и съвършенство. Защото, когато си здрав трябва да помагаш на болните /не с SMS/, а реално, а когато си богат да раздаваш на бедните и да вземаш само толкова колкото ти е нужно. Иначе си най-обикновен езичник или още по-лошо нещастен атеист. А Божественото винаги намира начин да изравни везните, което създава само излишно страдание, болка и смърт. „И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда. Защото и грешниците правят същото.” Лука 6:32-33.

Християнството коренно, фундаментално се отличава от предишните религиозни и мистични системи. То е напълно различен начин на мислене и затова все още е неосъзнато. Другите по-стари религиозни системи са изцяло ориентирани към земното, към материалното, към желанието на хората да взаимодействат със силите на природата, за да ги разберат, използват и евентуално подчинят. Древните интуитивно са разбрали, че животът е подобен на змийското движение; притежава двойнствен характер, има гребен и дол, възход и падение. Осъзнавали са, че всичко е ритъм и са се отпитвали да съчетават всяко свое действие с него. Природният цикъл е бил ясен и видим. В природата всичко се възражда, обновява и дава плод, след което постепенно умира и застива в покоя на студа и зимата. После всичко се възражда отново, после пак умира и после пак всичко се повтаря. И така до безкрай. Затова и хората решават, че абсолютно същата аналогия има и в човешкия живот. Разбират, че ако скърбят после ще се радват, че ако дадат, после ще получат, че ако са в синхрон в природата (сезоните), ще са в синхрон и със собствената си съдба. Така са възникнали церемониите на жертва, на предварителното изживяване на нещата, на имитиране на природните сили, на тяхното припознаване и опознаване. На практика всички езически ритуали по посрещането на зимното слънцестоене, раждането на новото слънце и настъпващият нов природен цикъл са опит за контрол върху непредвидимите стихии на битието, включително и върху процесите на живота и смъртта.

Когато прези 2000г. идва Христос, Той напълно променя това и създава нова цивилизация. Защото тук не става въпрос за този ежегоден цикъл, за възраждането, израстването и умирането на природните сили, за връзката със Земята.
В основата на християнското мислене стоят принципи от много по-високо ниво, далеч по-мистични и абстрактни и съответно по-трудно разбираеми. Християнството не е свързано със силите на природата и с естествения природен цикъл, то дори в някои отношения бяга от тях. В християнската символика нещата не се въртят около идеята за повтарянето на цикъла, за възраждането на новия ден, за посрещане на новата година, а за човешкото Възкресение, за излизането от цикъла на преражданията, за достигането на човешкото безсмъртие и съвършенство.
Божият син идва преди 2000г. за да възвести новото време, моментът на възможността човек да излезе от кармичният кръг на Зодиака и да получи безсмъртие на Небето, да достигне ангелско състояние. Христос дава и начинът – изучаването и прилагането на Словото Му.

Човек е дух, който преминава през милиони превъплъщения, за да усъвършенства себе си в най-крайната точка на кристализация на духовното - материята. Прониквайки в нея той забравя своето истинско предназначение и същност и постепенно изпада в заблуда относно битието си, идентифицирайки се с тялото си. Повечето хора мислят за себе си единствено като за някакъв био-организъм. Затова и връзката с материалната природа е толкова силна. Манипулирайки силите на битието хората постигат значителни резултати по създаването на собствения си комфорт и увеличаване на продължителността на живота си, но въпреки това щастието и безсмъртието изглеждат непостижима цел.
Защото начинът не е този, не е в овладяването на силите на материята по механичен и груб начин. Тя се контролира от другаде. Затова Христос остава неразбираем за толкова много интелигентни хора. Те не могат да избягат от своето вдълбаване в материята и търсенето на причините за нещата единствено там.

Човечеството достига върха на своя материализъм и съответната духовна нищета точно по време на раждането на Христос. Непрестанната война и омраза са естественото състояние на човечеството, императорът е горделиво, покварено „божество”, а неправдата, алчността, лъжата, лицемерието и развратът са повсеместни. Времето на Август и Тиберий е сякаш време, в което няма накъде повече да паднеш. Точно тогава се явява Христос и започва да говори за любов към врага, за мир, милосърдие и съвършенство. Накрая възкръсва /не възражда/, възнасяйки се отдясно на Отца Си. Посланието е ясно. Дъното е достигнато, сливането с природното и материалното е тотално. Изходът напред е; или смърт, или бавното, постепенно връщане отново към Духа. И Словото и саможертвата Му се превръщат в спасение. Затова Христос е „Пътят, Истината и Живота” и друг път просто няма, не съществува.

Историческите епохи се определят от влиянията на Зодиака, които влизат към пролетната равноденствена точка - 21 март. Пълното завъртване на целия зодиакален кръг към тази точка става за 25.960 години. Това е т.нар. голяма година на Бога, определена астрономически от прецесията на земната ос. Когато Христос идва и служи той поставя началото на един такъв огромен период от 26 хилядолетия. Неговата жертва много прилича на умирането на много от езическите богове: Озирис, Дионисий и затова не рядко се прави паралел с тях, но това не е вярно. Защото при Него жертвата е свързана с Възкресението не на физически, а на духовен план. Обещанието за спасение е отправено към всички хора. Въведен е нов морален кодекс, където върховен закон става благославянето на врага, жертвата за хората, милостта, прошката и сливането с другия. Природните сили не се имитират, не се умилостивяват, няма опити за подчиняването им, взаимодействието е на съвсем различен план. Възкресението, дематериализацията като Върховно същество също се извършва в пещера, но вече не на физически план. Богочовекът става безсмъртен чрез акт на незрима и безплътна, но истинска любов към всичко същестуващо. В този смисъл възниква и трудно възприеманато от хората, но характерно за християнството отричане на физическия любовен акт. Оттук и идеята, че ако последваш Христос цикълът на преражданията ще свършат и човек ще премине в нова степен на съвършенство. Именно затова и основното послание на Христос е „И тъй бъдете милосърдни, както е милосърден и Отеца ваш Небесен.” Преди 2000 години е поставено началото на огромна нова епоха, на период поне от 26.000 години, в която частично или цялостно ще бъде разбрано, осмислено и осъществено посланието на Възкръсващият, а не на Възраждащия се Бог. Осъществено е и единството и наслагването с миналите традиции, вътрешната връзка между старото и новото. Това е именно единението с Богинята майка, с природата на един по-висок духовен план. Затова и самият Христос е заченат непорочно, т.е. нефизически. По същия начин той осъществява и тайнствата на Раждането и жертвената смърт, очистването и възкресението по един нов духовен, нематериален начин.

Още в 18 в. един френски пътешественик минал през българските земи казва „Българите могат да се кръстят и да кръщават, но не знаят „Отче наш”. Сега е същото. Така просто винаги ще си останем езичници и ще се молим за берекет и някакво илюзорно щастие. Факт, който няма нищо общо нито с Христос, нито с християнството, което е единствено акт на милост, жертва, даване и съвършенство; Божията незрима любов.

Силва Дончева
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Краят на Чаушеску-начало на демокрацията в Румъния 8| 11791 |23.12.2009 . Делото „Индиго” и 8 години страдание 1| 5806 |21.12.2009 . Бизнес номера цакат българите в зимните курорти 9| 6139 |17.12.2009 . Страхът победи в България на 14 декември 1989 г. 25| 9857 |14.12.2009

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах