Вторник, 25 Септември 2018, 14:24
Frognews
10| 20622 |10.03.2013

Секретна заповед в МВР вади 5000 души от системата

.
Този текст получихме на служебния електронен адрес. Не познаваме проблема, но от написаното се вижда, че такъв има. Съзнаваме, че това е само една позиция, една гледна точка.
Вероятно има и други. Става въпрос за служители на МВР, които са наказани за определени простъпки. Предлага се тълкуване, което може да е основателно, но може и да не е. Правните аргументи може формално да защитават някого, но обществото от своя страна има право да бъде защитени и ако служители под пагон, каквито са тези от МВР, са допуснали груби нарушения е важно и нужно да понесат съответните наказания и отговорност.

 

Ето и самото писмо.

 

В МВР е спусната вътрешна секретна заповед , според която всички служители на МВР, осъдени по чл. 78 (А) от НК, който заменя наказателната отговорност с административна (глоба) трябва да бъдат уволнени дисциплинарно. Твърди се, че става въпрос за около 5000 служители.

Проблемът, който представлява прилагането на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. Д от ЗМВР в последната му редакция, има най-малко три значими аспекта – приложно правен, теоретично правен и социално-психологически.

 

1. При издаването на заповеди за прекратяване на служебно правоотношение на служители от МВР с оглед избягването на последващото им оспорване по съдебен ред, следва да се имат предвид и следните съображeния:

 

Чрез текста на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. Д от ЗМВР се урежда възможността да бъде прекратено служебното правоотношение на държавен служител от МВР, когато са налице обстоятелствата по чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР и когато не е задължително налагането на дисциплинарно наказание “уволнение” на служителя.

В тази връзка сроковете за налагане на дисциплинарно уволнение на служителя във връзка с установяването на обстоятелствата по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР може да стане в сроковете по чл. 225, ал. 2 вр. ал. 1 ЗМВР – не по-късно от два месеца на влизането на присъдата или наказателното постановление в сила, но не по-късно от една година. При това положение наказващият орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е. длъжен е да наложи наказанието при установяване на заложените в закона основания. От това следва, че след изтичането на тези срокове на служителя не може да бъде наложено дисциплинарно уволнение при установяване на обстоятелствата по чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР.

От друга страна, приложното поле на двете хипотези на чл. 179, ал. 1, т. 2 се ограничава само до умишлени престъпления от общ характер. Следователно като обект на прилагане на този член не могат да са служители, осъдени или освободени от наказателна отговорност за престъпления от частен характер, както и за такива, извършени по непредпазливост.

Доколкото освобождаването от наказателна отговорност по чл. 78а НК представлява наказание, то и за него важат сроковете за реабилитация по гл. VIII от НК, по-конкретно чл. 86, ал. 1, т. 3 (една година). В същото време липсата на срок, в който самият факт на освобождаването от наказателна отговорност по чл. 78 да бъде заличен, го приравнява на липсата на срокове по чл. 85, ал. 2 НК (Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на осъдените за престъпления против мира и човечеството). По такъв начин по-лекото третиране на освободения от наказателна отговорност деец се превръща в по-тежко по отношение на последиците от самия факт на неговото обективно съществуване, включително и от наказанието „глоба”, за което текат сроковете по чл. 86, ал. 1, т. 3.

Този негативен бъдещ резултат за дееца е отчетен и от Върховния съд на НРБ, който в т. 4 Постановление № 7/04.11.1985г. по Н.Д. № 4/1985г., Пленум на ВС дава срок за действието на чл. 78а НК една година: „По отношение на лицата, които са освободени от наказателна отговорност по глава осма от наказателния кодекс, разпоредбите на чл. 85 и сл. НК, предвиждащи реабилитация, не се прилагат, защото те не се считат за осъждани. Тези лица обаче не могат да бъдат поставени в по-тежко положение от лицето, което е освободено от наказателна отговорност по чл. 78а НК, ако е изтекла една година от наложената мярка за обществено въздействие или глоба. И тук трябва да се приложи срокът по чл. 86, т. 3 НК (сегашен чл. 86, ал. 1, т. 3 НК)”.

По този начин действието на чл. 78а НК се ограничава до 1 година от влизането в сила на решението на съда. Допълнително, макар и косвено основание да се заключи, че налагането на административно наказание по чл. 78а НК е ограничено във времето, е чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8/26.02.2008г. за функциите и организацията на дейността на бюрата по съдимост. В същия текст е указано, че бюлетините за наложени административни наказания по чл. 78а НК се съхраняват и унищожават в срок пет години от влизане в сила на съдебния акт, от което следва, че след този срок няма да е възможно удостоверяването на наказание по чл. 78а НК и следователно няма да може да се установи обективното му съществуване. Текстът на този член на свой ред доказва, че съществуването на факта на наказване по чл. 78а НК е ограничен във времето, респективно компетентният орган, който може да извърши доказването на факта, е ограничен в този срок.

Тъй като срокът на действие на чл. 78а НК е приравнен на този на срока по чл. 86, ал. 1, т. 3 НК, но в същото време не представлява срок, след който настъпва реабилитация, то и не е възможно прилагането на чл. 179, ал. 1, т. 2, предл. първо по аналогия в частта „независимо от последвалата реабилитация”. Безспорно волята на законодателя, уредил института на чл. 78а НК, е била да създаде отделен ред за приключване на наказателното производство от този, по който може да бъде приложена реабилитация по смисъла на НК. Поради този факт разглеждането на приложното поле на чл. 179, ал. 1, т. 2, предложение първо и препращащия към него текст на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. Д, предложение първо трябва да се извършва отделно от приложното поле на на чл. 179, ал. 1, т. 2, предложение второ и препращащия към него текст на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. Д, предложение второ при отчитане на постановеното в т. 4 на Постановление №7/04.11.1985г. на Пленума на ВС.

От горното следва, че когато държавен служител е освободен по чл. 78а НК от наказателна отговорност за извършено престъпление от общ характер и не му е наложено дисциплинарно наказание в сроковете по чл. 225, ал. 2 вр. ал. 1 НК, то срокът, в който служебното му правоотношение може да бъде прекратен на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. Д, предложение второ ЗМВР, е една година от влизането на съдебния акт в сила.

Това се подкрепя и от двумесечния (респективно едногодишния) срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР, който урежда най-тежкото наказание за служители на МВР – дисциплинарно уволнение и който е най-дълъг от всички възможни срокове за прекратяване на служебно правоотношение.

 

2. Проблемът поражда и правни въпроси от по-общ характер. Както еднозначно е отбелязано в практиката на ВАС по въпроса, служителите, за които се отнасят хипотезите на чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР и препращащият към него текст на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. Д ЗМВР, „за законодателя са в обективна невъзможност да изпълняват задълженията си като служители на МВР” (Решение № 6033 от 11.05.2009г. на ВАС по адм. Д. № 2326/2009г). Служителите на МВР обаче не са единствените, към които има „високи законови изисквания за заемане на длъжност” (Същото Решение), произтичащи от специалното им обществено положение по опазване и прилагане на обществения ред и законите на Р България. Подобни и дори още по-големи отговорности и имат например служителите от Главна дирекция „Съдебна охрана” към Министъра на правосъдието, както и служителите на „Военна полиция” към МО, за което свидетелстват красноречиво и сходните задължения, които същите изпълняват.

Доколкото законите трябва да се отнасят еднакво за всички лица (включително и за гореизброените служители), то и въвеждането на особени изисквания би следвало да се аргументира солидно, тъй като в противен случай би се създал недопустим юридически произвол и неравноправно третиране на граждани на Р България. Подобна тенденция за недостатъчно обосновано, но по-строго третиране на служители на МВР от страна на законодателя и даване на по-големи правомощия на Министъра на ВР за сметка на конституционните права на служителите от МВР, е констатирана вече от Конституционния съд, който със свое решение № 3/1998г., ДВ, бр. 29/1998г. обявява за противоконституционни текстовете на чл. 206, ал. 2 и чл. 214, ал. 2 от ЗМВР (обн, ДВ, бр. 122/1997г., отменен с § 2 от преходните и заключителните разпоредби на ЗМВР - ДВ, бр. 17 от 24 февруари 2006 г., в сила от 01.05.2006 г.). В същия отменен ЗМВР наред с тези противоконституционни текстове за първи път се появява и включването на хипотезата на чл. 179, ал. 1, т. 2, предложение второ на сега действащия ЗМВР.

С изпълнението на административното наказание по чл. 78а НК вредоносните последици за дееца приключват. В следствие на факта на налагането на наказанието по чл. 78а НК обаче наказващият орган в ЗМВР е задължен от закона да прекрати служебните правоотношения на държавния служител, без да разглежда случая по същество.

Така законодателят, без да отчита конкретната специфика на всеки случай (независимо, че изрично указва, че има престъпления от общ характер, за които задължително се налага дисциплинарно уволнение и такива, за които налагането не е задължително), отнема правото на държавния служител в МВР да заема съответната длъжност, независимо от неоспорената му годност да изпълнява служебните си задължения на основание факта на налагане на административно наказание, с което е освободен от наказателна отговорност. Или иначе погледнато в случая имаме комулиране на административно наказание с реално лишаване от право да се упражнява определена професия, без това да е постановено от съда.

С оглед на горното и при внимателното разглеждане на логиката на чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР е учудващ фактът, че в текста не са включени и хипотезите на чл. 33, ал. 1, чл. 61, чл. 1 и чл. 218б НК, тъй като във всички случаи се касае за безспорно извършено престъпно деяние.

От друга страна в случая имаме комулиране на административно наказание с реално лишаване от право да се упражнява определена професия, без това да е постановено от съда.

Всичко дотук води до мисълта, че съществуването на текста на чл. 179, ал. 1, т. 2, предложение второ ЗМВР е безсмислено, тъй като:

 

- с изпълнението на административното наказание по чл. 78а НК целите на наказанието по чл. 36 НК са постигнати, не е обосновано по-нататъшното неравноправно третиране на дееца от обществото и държавата и недопускането му до служба в МВР представлява нарушение на конституционните му права на равенство пред закона съгласно чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Р България и на труд съгласно чл. 48, ал. 1 и ал. 3 от от Конституцията на Р България.

 

- при наличието на условията за дисциплинарно уволнение работодателят е длъжен да го наложи;

 

- при липсата на горните основания работодателят извършва прекратяване на служебно правоотношение на базата на факт, имащ значение САМО при последващо осъждане на служителя в рамките на една година от влизане на съдебния акт в сила.

 

3. Проблемът съдържа и важни социално-психологически особености, които следва да се имат предвид:

Буди недоумение фактът, че при наличието на текста на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. Д повече от 3 години, то активното му прилагане се провежда в момент, когато усилено се тиражират изказвания на висши държавни служители за нуждата от съкращения в МВР. Това води до извода, че прилагането на горния текст обслужва не толкова принципната позиция на МВР да не допуска срастването на полиция и престъпност, колкото обоснованата единствено от финансова необходимост нужда от произволна оптимизация на щата. Подобно действие , категорично пречи на борбата с престъпността и опазването на обществения ред.

Субективното прилагане на обсъждания текст от ЗМВР на национално и местно ниво има крайно демотивиращо влияние върху редовия изпълнителски състав, като несъмнено тези действия ще доведат и до проява на служебен нихилизъм и формално изпълнение на служебните задължения.

Текстът ще даде нова възможност на всеки един попаднал в обсега на службите от МВР да атакува действията на последните, пред съда и да ги заплаши с присъда по 78а НК.

По същия начин всеки началник (местен феодал) ще може да заплаши подчинените си с образуване на дело срещу него и възможност за освобождаване, каквито случаи вече са налични срещу „неудобни” служители!Ще се повиши още повече напрежението в редовия състав, което ще рефлектира върху цялостното изпълнение на поставените от МВР и обществото задачи за осъществяване на охраната на обществения ред, превенцията и разкриването на престъпленията.

Крехкият превес, който в момента има МВР в противодействие на престъпността, ще бъде нарушен в полза на криминогенния фактор, което от своя страна, ще ескалира в усложняване на оперативната обстановка в страната.

Не на последно място, това ще даде самочувствие на криминалния контингент, престъпните елементи и лицата с криминално и девиантно поведение, което ще доведе до значително увеличение на престъпността и посегателствата върху живота, здравето, правата и имуществото на гражданите, и ще доведе до намаляване на доверието на обществото в държавната власт.


Очевидно проблем има. Добре е съответните институции да взимат отношение по него. Съзнаваме, че в период на социално напрежение, политическа и финансова криза, това едва ли ще стане или поне не чрез открита дискусия. Съзнаваме също, че самото писмо е изпълнено с детайли и конкретики, които затрудняват читателите. Но е мнение на страна в процеса.

 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Отвличане. Кошмарът 19| 11858 |06.03.2013 . Корупционната България. Открито писмо до главния прокурор на Република България Сотир Цацаров 236| 56932 |28.02.2013 . Темида, която убива 6| 6726 |25.02.2013 . Изплува прокурорски „чадър” над енергийната мафия 40| 15319 |20.02.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах