Сряда, 14 Ноември 2018, 22:04
Frognews
9| 4831 |16.07.2008

Омагьосаният кръг на курорта по морето

.
„Тая година сезонът е много слаб” – с тази реплика-заключение започва и завършва всеки един разговор между собственици на квартири и малки заведения по южното ни Черноморие.

 

Малките градчета, които около 15 юли всяка година, буквално започват да се пукат по шевовете от курортисти, тази година са тихи и направо унили под юлското слънце. Като че ли и самото то е различно през лято 2008. Лъчите му не са така изгарящи, както винаги, те все още не са стоплили морската вода до обичайните й 27-28 градуса за това време на годината. В морето се влиза „със зор”, радват се единствено най-запалените плувци, за които по-хладната вода е „таман”, защото ги подткива към кросово плуване.

На входовете на всеки един крайбрежен град от Обзор на юг неизменната гледка са насядали по тротоарите или на малки столчета баби с картонени табели в ръка, предлагащи квартири на ниски цени. Картината е до болка позната още от времето на соца, но, макар и все още видима навсякъде, и тя е на изчезване.  Както и самата услуга, която вече почти не се котира всред почиващите, които, ако са решили да потрошат някой и друг отпускарски лев, предпочитат хотелския комфорт. А хотели от всякакъв калибър – дал господ! Цените на стаи и апартаменти в малките семейни или по-големите частни хотели, които могат да се намерят на всеки ъгъл, са съвсем достъпни – те варират между 60 и 100 лева за двойна стая и предлагат разнообразни екстри, включително и фитнес услуги, басейн, (че даже и по една безплатна процедура в прилежащия към хотела козметичен салон, както се е сетил предприемчив собственик в Ахелой). „Човек от зор и птичка става”, повтарят дребните хотелиери и се надпреварват кой ще измисли нещо различно, за да привлече туристи. Всеки един вече се е възползвал от предимствата на оферирането в интернет и там показва нагледно с какво точно разполага неговият хотел.

legla.jpg  снимка Вяра Йовева

Легловата база по южното ни Черноморие обаче е огромна, много по-голяма от реалния брой на почиващите в момента.

А тази година икономическата криза и необходимостта от вадене на визи за България от страна на руснаци, сърби и македонци сериозно се е отразила на туризма, който десетилетия наред хранеше дребните хотелиери и местните жители, даващи стаи под наем.

В частните домове отдавна вече не е достатъчно да предлагаш стая със собствен санитарен възел, сега е необходимо да имаш и кухненски бокс, и климатик, за да си конкуретноспособен. Колоните от словашки автобуси тази година все още липсват; най-верните на родното ни крайбрежие чуждестранни гости от славянския свят или се открили някоя друга дестинация, която им се е видяла по-благоприятна, или са се уплашили от скъпия бензин и високите цени, коментират туроператорите, които вместо по два–три словашки рейса на ден, сега посрещат по един самолет на 10-тина дни.

Българите също все още не са се стегнали масово за почивка. Мнозина въобще няма и да стигнат до морето, други ще предпочетат гръцките или турски дестинации, които им се струват по-евтини, а онези, които миналата година бяха заложили на „уикенд море”, през тази едва ли ще могат да си позволят да пътуват толкова често до морето и обратно през почивните дни заради бензиновия сатър. Въпреки всичко по морето знаят, че, ако някой харчи пари, това са точно българите - те може и да събират целогодишно за отпуска, но пък точно за седмица искат да си отпуснат душичката и да се почувстват бели хора, колкото и измамно да е това усещане.

А иначе цените на квартирите са постижими – варират между 10-15-20 лв на легло, в зависимост от категорията на квартирата. Останалото е скочило – в заведение вече трудно може да се седне за под 15- тина лева, освен, ако не решите да я карате само на супа по обед и на цаца с бира вечерта. Цената на бирата между другото също тръгна нагоре. Пилетата на грил гонят психологическата граница от 10 лева, а бутчето се харчи за 3. Толкова популярните по морето понички с различни заливки от 1,50 през миналата година, тази са вече 2 лв, толкова е и царевицата. Сега обаче не може да си я купите от сергия направо на улицата, както впрочем и поничките, или каквато и да е била храна. Повечето кметове са взели категорично решение да ликвидират уличната търговия с храни, което е похвално начинание, при това спазващо се безпрекословно в едно градче като Поморие например. Вече ги няма палачинките или дюнерът по тротоарите, както впрочем и натъпканите една до друга сергии с всевъзможни сувенири и шарении по главната улица. Така градът има съвсем европейско излъчване, с което се налага да свикват и местните, при това трайно, независимо от воплите, че им бил „взет хляба”. Тук от слабия курорт се ожалват единствено онези, които са разчитали само на него като средство за препитание. По-голямата част от местните отдавна са завъртели други доходоносни начинания, като продажби на земи, преотреждане на статут на парцели или строителство.

Точно тук е съсредоточен и омагьосаният кръг - колкото повече се строи, толкова повече ще се разширява легловата база, следователно толкова по-малко поминък ще остава за онези, които дават под наем. Много от някогашните курортисти вече са си закупили по един апартамент край морето и сега доволно летуват в собственото си жилище, като след това го преотстъпват и на роднини и приятели. Редица от бившите руски клиенти на местните също са се обзавели със „свое” и летуват тук за по месец и повече, а после сами го дават под наем на сънародници. Аналогично е положението навсякъде по морските ни курорти, в които бетонът направо „заля” красивия пейзаж, а на места даже обсеби части от плажната ивица. Тук всички вече знаят, че рано или късно ще започне събаряне. Предричат го, говорят си го често. Което не им пречи, ако притежават земя, да продължават да търсят изгодни оферти за строеж на нея, или пък продавач, който да я купи именно, за да я застрои. Този бизнес обаче също е позамрял – върху смяната на статута на земеделските земи има запор, който ще продължи, докато не се изясни окончателно въпросът със защитените територии и кои терени ще се включват в тях.

 glarus.jpg

С една дума - странно лято започна по българското Черноморие: с по-малко туристи, с по-високи цени, с по-хладна морска вода, с унили собственици, със затихнали в полунощ улици, по които се чува само крясък на гларуси. И с надежди, че поне през август „курортът” може да живне и да напомни за силните си години! Защото после лятото си отива, мъртвилото по морския бряг се завръща и само вятърът остава да брули в оцъклените прозорци на изпразнените от хора нови бетонни чудовища.

Ана Кочева  

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Защо не трябва да има референдум за избирателната система 13| 5242 |15.07.2008 . Идва новата (работна) сила 0| 4328 |09.07.2008 . Идва новата (работна) сила 24| 4429 |09.07.2008 . Туристите - натрапници или гости 12| 4254 |08.07.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах