Сряда, 21 Ноември 2018, 12:00
Frognews
52| 7067 |21.10.2008

Парното - капиталистически отношения в социалистически инсталации

.
Старите инсталации могат да се пригодят отчасти, но първо трябва да се пригоди манталитетът на хората. В Швеция, Финладия, Дания има закони, забраняващи смени или премахване на радиатори.

 

През последните дни клиентите на „Топлофикация” – София получиха поредните си сметки за парно и откриха в тях, че за пореден път е направено поредното изравняване, с което трябва да доплатят поредните суми преди старта на поредния отоплителен сезон. Разбира се, ако старт въобще има, защото междувременно стана ясно, че все още „Топлофикация”- София не е готова за него. Когато изявлението за това беше направено, мнозина доволно потриха ръце, други гръмко си пожелаха такъв сезон въобще да не започва, трети оповестиха, че ще са доволни, ако дружеството фалира, на четвърти им настръхнаха косите, защото си дадоха ясна сметка, че алтернативи за отопление в двумилионна София всъщност няма.

На какво все пак се дължат поредните изравнявания, които ще трябва да заплатим през този месец. (Неохотно, разбира се! ) Всъщност на нас самите. Не бих си и помислил да ставам защитник на „Топлофикация”, мърморя срещу дружеството не по-малко от всеки друг, но не бих искал и да проявявам необективност в материя, чието разбиране би гарантирало на всички ни повече топлина, по-малко неуредици, а при спазване на правилата – и по-поносими сметки. Ако някой от нас не е бил открит през лятото, когато е правена изравнителната сметка, по закон от дружеството са длъжни да му начислят максималната консумация за съответния блок. Обикновено се изчислява кой най-много топлина е изхарчил от целия блок и към това се прибавят 10 %. Това става, след като на определената първа дата потребителят не е намерен, след като същото се повтаря и на втората, след като минава един месец срок, предоставен на клиентите сами да се обадят, така че в крайна сметка са изтекли всички възможни срокове по закон. Едва тогава на въпросния клиент, неоткрит по никакъв начин, му се начислява максимално отчетената в блока мощност + 10 % наказание. Това е механизмът за правене на сметката. А и в повечето случаи става дума не за един и двама некоректни потребители. Разбира се, има немалко случаи, в които след като мине сметката, се правят рекламации. Не е изключено длъжникът да е бил в чужбина през целия минал отоплителен период. Тогава, естествено, уредът му показва, че не е похарчил нищо. Плаща 20 лв. такса, служителите пристигат, отчитат и наистина се установява, че нищо не е похарчено. Тогава на него му се отчита реалното потребление, а това, което е начислено вповече, се разхвърля на всички останали. Това, разбира се, е само един възможен пример, случаи има всякакви... toplofikacia.jpg

По презумция, когато се изказваме за „Топлофикация”, сме склонни да хвърляме вината за огромните сметки единствено върху дружеството. Че то е отдавна бламирано, спор няма; че тотално липсва доверие в него – също; че негови служители успяха да му хвърлят тежко клеймо – е факт. Добре би било, обаче, да си дадем обективна сметка какъв е принципът на разпределение на енергията? Уредът, който е минал всички проверки, въз основа на законите, е единствено топломерът в абонатната станция. Той е единственият търговски уред в сградата. Точно той измерва потребената топлина от цялата сграда. Тази топлина е неотменим факт, за нея просто няма как да се излъже. Топломерът си стои все там долу и във всеки един удобен момент може да се провери какво пише на него. Т.е. „Топлофикация”, базирайки се на този уред, (на 30-то число тези „умни машинки” запаметяват своето показание), отчита, че в съответната сграда е влязла топлоенергия на съвсем точна обща стойност. Нормално, „Топлофикация” трябва да си вземе парите от тази сграда за един месец. Въпрос на разпределение е вече от цялата начислена сума кой колко е похарчил. Това положение съществува от 10 години насам. Долу в сградата е „кантарът”. Този „кантар” е отмери единици топлина, влезли в нея и клиентите (живущите) там са потребили (изяли) тази топлина.”Топлофикация” като търговско дружество трябва да получи пари за това, което е продала, т.е. стоката трябва да се плати. Дотук всичко е просто като фасул. Големият проблем е КАК да се плати въпросната „стока”? Преди доста време се приемаше, че всички са се отоплявали еднакво и затова трябва да се има предвид само кубатурата. Да, качеството на отопление е еднакво, обаче един апартамент е два пъти по-голям от друг, затова един клиент трябва да плати два пъти повече от друг. Тогава започнаха и споровете, оправдани впрочем – единият радиатор не грее; някой от последния етаж не може да плаща еднакво с друг от средния или ниския.

Тогава на помощ дойдоха уредите, които се монтираха на радиаторите. Те са измислени още в началото на 20 век в Германия. Този метод е въведен там още тогава, а самият уред с годините се променя и модернизира. Какво правим ние в България? Най-лесно и най-просто е за всяко жилище да се въведе индивидуално мерене. Новите модерни сгради, които се строят в последните три години са именно такива – при тях всяко жилище има собствено измерване на онова, което влиза вътре. По най-новия закон, който предстои да се приеме, условието е измервателните уреди да се поставят навън. В старите блокове и кооперации обаче положението е различно. Тази наглед проста работа всъщност не е съвсем елементарна, тъй като топлоенергията всъщност има два компонента– парно и топла вода, т.е. става дума за два различни водни кръга. В сградата влиза студена вода, която минава долу в абонатната станция и там се топли. Има две места, на които става греенето – едното е за радиаторите, а на другия топлообменник се грее водата, която се ползва като битова гореща вода. Има много изчисления за това колко топлина е необходима, за да се стопли един кубичен метър вода от водопровода, така че да става за къпане. Всъщност точно това е най-неточното в „Топлофикация”, защото е прекалено сложна материя. Има приет норматив по закон, че 1 куб. метър трябва да се стопли от 10 градуса, колкото идва от водопровода, до 60 градуса, каквото е изискването по стандарта. Има регулатори, които са настроени на 60 градуса, но има и техника, която не работи. По правило от години вече най-тежките случаи са през зимата, когато „Топлофикация” е отчела топлонерегията и трябва да я раздели по някакъв начин. Защото не може всички да платят по равно, трябва да е справедливо. Първо се изваждат загубите на самата абонатна станция. Това много ясно трябва да се каже, защото непрекъснато се тръби, че ние, като клиенти плащаме загубите. Това не е така! Запознати твърдят, че Да! - всички ние плащаме глупостите на „Топлофикация”, но Не и загубите. Загубите на абонатата станция си плаща самата „Топлофикация”. След това се сумират показанията на водомерите за топла вода на всички. Изчислява се и тази сума според изразходваните кубици., известно е колко е нормативът за стоплянето на един кубик. Тази сума също се изважда, след като според водомерите се разпределя кой колко има да плаща. Останалото вече е сумата за отопление. Тя също има няколко съставки. Едната е свързана с факта, че дори и напълно да са затворени радиаторите на някой апартамент и през тях нищо не е минало, дори и уредите да сочат 0, въпросният апартамент въпреки всичко е черпил топлина от съседните.

ЦЕЛИЯТ ПРОБЛЕМ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ Е РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ТОПЛИНАТА, ЗАЩОТО ТОПЛИНАТА, ЗА РАЗЛИКА ОТ ВСИЧКИ ДРУГИ БЛАГА, КОИТО ПОЛЗВАМЕ, НЕ Е МАТЕРИЯ, А ЕНЕРГИЯ. Водата е вещество, тя може да се измери. Токът също може да се измери много точно, защото той не се разпространява свободно в пространството, а е енергия, която тече в проводника. Газта също минава през тръба и се мери. А топлината няма граници, тя минава в пространството и се разпространява свободно. Т.е. дори и да не си ползвал нищо, това не означава априори, че не трябва да плащаш нищо. Най-големите проблеми на „Топлофикация” идват от невъзможността да обясни именно този факт. Методиката обективно е много сложна и не всеки може да я разбере. За всяка сграда се изчислява т.нар. сградна инсталация, която е обща. Топлината тръгва по тръбите от абонатната станция, върви през някакво мазе, отдава топлина, след това навлиза по вертикалата, върви по нея, отдава топлина и т.н. Това е загуба, която трябва да се поеме от всички. Когато човек купува жилище в сграда, една от особеностите на това жилище е как се отоплява то. Ако е с централно топлоснабдяване, значи се приема една от комуналните услуги, от които не можеш да се лишиш, защото застрашаваш другите. Тази сградна инсталация е направена така, че да отговори и на големите, и на малките апартаменти в блока или кооперацията. Колкото е по-голям е апартаментът, толкова повече черпи той от сградната инсталация. Чак когато се разпредели този процент, останалата най-накрая сума се разпределя на база показанията на уредите, които всеки има на радиаторите си. Те отчитат отоплението на имота, върху тях вече може да се влияе със спиране, пускане, намаление, увеличение. Уредите на радиаторите не са топломери, те всъщност разпределят топлината. Топломер се нарича уредът в абонатната станция, защото точно той отчита реално физическата величина ТОПЛИНА, която е преминала. На радиаторите показанията, които уредът брои, са пропорционални на топлината, която е отделена, но нищо повече. По един и същи начин, когато се нагреят до определена степен, уредите отчитат една единица. После втора, трета... И след като се сумира всичко се оказва, че в блока има например 1000 единици. Похарчени са 2000 лв. за отопление, значи една единица е 2 лв. Ако един клиент има сто едници – неговата индивидуална сметка е 200 лв. + сградната инсталация + топлата вода. Това е принципът на формиране на сметката за месеца!

Когато обаче всичко това трябва да се направи за огромен брой апартаменти, някои от които са си самовъвели шмекерски новости и „гениални” открития за крадене на топлина, положението се усложнява главоломно. Точно тогава става ясно, че всъщност градим капиталистически отношения в социалистически инсталации!!! Често сме склонни собствените си проблеми (необезвъздушени радиатори, например) да прехвърляме другаде. Най-големият обаче идва от неразбирането на понятието граница на собственост. Какво означава заканата: „Аз ще им изрежа тръбите!”? Истината е, че този, който го прави, реже собствените си тръби. Границата на собственост е абонатната станция. „Топлофикация” отговаря до нея. Всичко друго е етажна собственост. В т.нар. от нас „бели” страни, ако тръбата, която влиза в радиатора се повреди, обикновено се вика фирма, която отстранява аварията. Сметката за това се заплаща от домсъвета, независимо, че проблемът е в конкретен апартамент. Собствен е само радиаторът, докато тръбите са на всички. При това дори и с радиатора си човек не може да се разпорежда, както сам намери за добре.

В Швеция, Финладия, Дания действат закони, според които не може да се сменя радиатор или да се махва; там въобще не се предоставя такова право. Както и живущ в кооперация няма право да поддържа по-ниска температура в жилището си от определената нормативно по закон, която е 20 градуса. Ако съсед се оплаче, че в неговата стая е студено поради това, че друг си е спрял радиатора, този „друг” подлежи на санкция. Въведе ли се такъв закон в България, 99 % от проблемите, които циклофренично се поставят всяка зима, просто ще отпаднат. Докато сваляме радиаторите и си мислим, че крадем от „Топлофикация” (а всъщност крадем от съседа), докато ползваме топла вода на общо основание (а всъщност оскъпяваме и собствената си топла вода), докато не се отървем от социалистическото мислене, но и от социнсталациите, правени според принципа всички да имат по равно, нещата няма да се оправят.

При новите инсталации вече има уреди с дистанционно отчитане. Отделно има инсталации, в които и топломерите, и водомерите са на стълбището в специална ниша. Там отива инкасаторът, отваря, засича, затваря, без да зависи от това дали потребителите са вкъщи или в чужбина, дали са заети или свободни. Освен това в новите блокове сградната инсталация е точно дефинирана. Случва се хора с апартаменти над 100 кв.м. да плащат най-висока сметка най-много 120 лв. Защото сградата е изолирана отвсякъде, населена е, всички си пускат отоплението, има стаен програматор. Той струва 200 лв, но с него се задава седмичен режим, който е и по-евтин и по-удобен. Новите инсталации са направени да работят перфектно при сегашните условия. А старите инсталации се пригаждат, но излиза, че при тях първо трябва да се пригоди манталитетът на хората. Изходът е да се тръгне отгоре – надолу: от онези, които определят законите към тези, които ги спазват. Ако има адекватно законотворчеството и спазване на правилата, ще има и по-малко студени и скъпи зими.

инж. Светлин Михайлов  

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Когато чук удари, как ехото заглъхва... 14| 6888 |14.10.2008 . Трагикомично за пътната инфраструктура в България 18| 6156 |13.10.2008 . Трима мъже и една държава 29| 5397 |11.10.2008 . Таксата за коли в центъра - мярка срещу безделниците 25| 4853 |10.10.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах