Сряда, 19 Септември 2018, 02:52
Frognews
57| 12895 |03.08.2014

Като нямаме Чърчил, да чуем Стоян Цековски от Мизия

.
Стоян Цековски
В тази държава командва мафията. Сега ни залива вода, а утре ще дойдат да ни агитират да гласуваме за тях! За кои?! Тези, които не си мръднаха пръста и оставиха на четири язовира стените да се пробият и да ни залее водата? Стига са се оправдавали! Забраниха гърменето на дигите и водата не отиде към Дунав. Кой ще им търси отговорност?!
Това е ужас. Държавата е виновна! Нямало да пуснат водата от язовирите, защото щяла да залее царевицата. Царевицата или хората са по-важни за тази държава?!

Това са думите на Стоян Цековски, млад мъж от Мизия, чиято къща е залята. Повече от 24 часа той и негови съграждани не са спрели да пълнят чували и да се опитват да дадат отпор на стихията. Трудна и с крехък резулат се оказва тяхната работа, но не спират.

 

Да ме заведат на една такава скъсана дига да я видя. Няма такива! Виновен е само дъждът, колкото и да не вярват някои. Това пък са думите на областния управител на Враца Венцислав Василев.

 

Това лято "дъжд" стана синоним на "мъка".

Управленци като Василев винаги намират какво да кажат и то да звучи правилно. Думите и делата им обаче все се разминават с хората като Цековски. И това е проблем.

 

Властта е абдикирала много преди да подаде това правителство оставка. Властта я няма. Тя се упражнява само по лични причини и заради лични и партийни интереси. Вече години наред понятието държава е изчерпано и предизвиква предимно псувни.

 

Варненският кв. "Аспарухово", Добричко, Мизия и Бяла Слатина, Искърското дефиле, десетки други селища бяха пометени от порои. Народ и власт се изправиха едни срещу други. Хората искат организация, помощ и състрадание. Властта се оправдава: Предупредили сме ги; правим каквото можем.

Сигурно са прави и двете страни.

Но мъката, мъката не става по-малко от потока от думи, съпътстващ мътните смъртоносни води. Еди кой си главен комисар хвали герои, които помагали за евакуацията, изброява храбрите служители, действали в адските условия.

 

У нас скоро няма да се появи управленец от сорта на южнокорейския премиер Чун Хон Уон, който подаде оставка заради неадекватните действия на всички служби по спасяването на хората от потъналия ферибоот. Няма да чуем думи като неговите: "Плачът на семействата на пострадалите ме държи буден през нощта. Извинявам се от името на цялото правителство".

 

Тук министърът на околната среда и водите Станислав Атанасов, денонощие след заливането на Мизия, заявява преспокойно: "Не знам има ли средства във фонда за бедствия и аварии, защото за него отговаря МВР". Не е в ресора му и няма как да си измъчва мозъка. На него му стига да твърди, че подчинените му структури са си свършили работата. И са му докладвали. Дали докладите са истински или фалшиви - не го интересува. По-важно е да се рапортува. Оттам нататък други да се оправят.

 

Министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев и любимата му "дясна ръка" главен секретар Светлозар Лазаров пък пристигнали на мястото на събитието/наводнението 12 часа след пика. Някои черногледци нарекоха това безхаберие. Наистина изглежда такова, но пък са си спестили писъците и клетвите на пострадалите. А и са в оставка и имат по-важни неща за вършене. Например назначаването на свои хора на важни постове в последния момент и инструктажът им как да действат по изборите. Какво е пред тази епична задача някаква си потънала Мизия...

 

Над 330 000 души в Япония са евакуирани през последните дни, за да избегнат ударите на тайфуна Накри. Местната и централната власт предупреждават населението от седмица, а в застрашените райони са изпратени многобройни спасителни екипи.

 

Българското оправдание в такива случаи открай време е едно: нямаме пари, а в Япония има. Само че в Япония има, защото действат именно по този начин от десетилетия, че и повече. Нацията е мотивирана да действа по войнишки, защото хората са убедени, че всеки управник, без значение от коя партия е, ще си скъса задника да помага, когато е напечено. Ако нещо сбърка - оставка на мига.

 

Омръзнаха ни тези примери, защото никой не си взима поуки от тях. Нас ни заливат с думи, оправдания и обещания.

 

Помни ли някой вездесъщата Емел Етем? Същата, която бе вицепремиер и министър именно на министерство за борба с бедствията и авариите. Под диктата на ДПС и БСП в това ведомство бяха наляти стотици милиони. Къде отидоха - всеки се сеща, но диря няма. Услужливи магистрати заметоха всички сигнали в тази посока. Заместник на г-жа Етем, която пътуваше до Монако, все едно прескача до родния Исперих, бе не някой друг, а двайсет и няколко годишният тогава Делян Пеевски. Макар и с жълто по устата той успя да се забърка в огромни финансови скандали, което принуди тогавашният премиер Сергей Станишев го уволни. После обаче го върна, защото май му се скараха от Боянските сараи.

Етем бе скрита от ДПС и никой не е чувал нищо за нея от години. Казват, че си гледала кефа със спестяванията от министерстването. Пеевски обаче изживя истинско политическо и финансово възраждане. Яхна дори ДАНС и само народното недоволство го принуди да се откаже от поста. ДПС го компенсира за "обидата", като го избра за евродепутат. Той обаче се отказа, май защото разбрал, че в Брюксел не го чакат с рози и карамфили.

 

След това кратко припомняне на фактите около парите за бедствия сравнението с Япония звучи още по-нелепо. Сами разбирате защо...

 

Наесен ще гласуваме отново. Въпреки политическите клетви и уверения отново ще се купуват масово гласове и ще станем свидетели на отвратителна кампания. И въпреки това надежда има. И тя е в масовото гласуване. Няма да е революционна промяна, но трябва да започнем отнякъде, сантиметър по сантиметър. Това е истината.

На 13 май 1940 г. Уинстън Чърчил става министър-председател на Великобритания. В първата си реч той казва знаменити неща, които историята е запомнила, но три от тях са особено важни: "Нямам да предложа нищо друго освен кръв, тежък труд, сълзи и пот" и "Елате, нека заедно да тръгнем напред с обединени сили".

Третото е думата "Победа".

 

Бива ни по приказките, но ни няма в изпълнението.

 

Затова е най-добре хората от Мизия, Бяла Слатина и останалите райони залети от вода и тиня, да разчитат на себе си. И роднините им, които звънят от София и други краища на страната в медиите, за да казват колко е зле положението, да си вигнат задниците и да отидат при родителите си да помагат. Стига хленчене и чакане някой друг да занесе бутилка минерална вода на болната им майка.

И помнете думите на мизиеца Стоян Цековски, че за тази държава царевицата е по-важна от хората. Поне известно време ги помнете - като противоотрова срещу политическата напаст.

 

Борис Петков

 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Политици - канибали и народ като кокал 13| 12057 |06.06.2014 . Димитър Цонев като „Емил Боев“ и милионите на Тодор Живков 80| 40463 |28.10.2013 . Президентският съветник Стоимен Стоименов излъга като комунист 68| 29499 |29.04.2013 . Доган като пародия на шотландски боец 33| 34314 |20.01.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах