Неделя, 23 Септември 2018, 17:37
Frognews
22| 10015 |14.04.2010

Октоподът зад решетките

.
Жертви питат президента Първанов: Алексей Петров ли е работодателят на МВР?

Едвин Сугарев

www.svobodata.com

Апелативният съд отказа да промени мярката за неотклонение на Алексей Петров и Марчело Джотолов, които единствени останаха зад решетките, след като по-нисшата съдебна инстанция преразгледа мярката за неотклонение на останалите арестувани при акцията “Октопод” – по обвинение за организиране на престъпна група за рекет и изнудване. В мотивите се посочва, че няма опасност двамата да се укрият, но има опасност да извършат ново престъпление, както и да окажат въздействие върху свидетелите по делото.

В решението обаче имаше един странен акцент: съдиите смръмриха прокуратурата, че не е представила кадровото досие на Алексей Петров като секретен сътрудник на тайните служби, от което според тях щяло да се види какво от инкриминираните действия той е извършвал по заповед на началниците си и кои от тези действия са надхвърляли евентуално целта на поставените задачи. Напразни надежди – нищо няма в това кадрово досие – и няма как да има след като Алексей Петров е бил в болнични цели пет години, отървавайки се по този начин от перспективата да бъде съкратен.
Логиката на това очакване се дължи на основната теза на обвиняемия и неговата защита: Алексей Петров оправдава всички свои действия с работата, която трябвало да върши като сътрудник на службите. С други думи: правел се е на престъпник, упражнявайки тук-таме по някой рекет, контролирайки някой и друг бардак или събирайки парсата от по някой контрабанден канал, за да се внедри успешно сред престъпниците – и да служи хероически на българската национална сигурност. Вероятно със същата цел е станал и мултимилионер – тъй като българските гангстери на голтаци не вярват.
Звучи комично, но е факт. Според неговите адвокати например той е бил под постоянното наблюдение на службите в периода 1998-2010 г. – и е бил проверяван два пъти. Като основен аргумент за неговото освобождаване те посочиха, че към делото не са приложени документите какво точно е работил Алексей Петров в специалните служби. Прави са – именно тук е заровено кучето: какво прави един гангстер в тайните служби? Бившият съветник на Петко Сертов пък обвини прокуратурата, че била давала манипулирани сведения за него – иначе той се гордеел с кадровото си досие. И от още нещо се гордеел: че "във времето на СИК и ВИС" е бил от "другата страна на барикадата", сиреч на страната на държавата.

Вярно е, че не беше на страната на СИК и ВИС. Беше техен конкурент – и от него понякога се плашеха, а понякога просто го биеха. През 1994 г. се разгоря най-свирепата гангстерска война в историята на нова България: тогава воюваха борците срещу тъй наречените “каратисти” – а реалният повод за пукотевиците по софийските улици беше въпросът кой ще контролира контрабандните канали за ембаргова Югославия – тогава през границите прелитаха цели влакови композиции с петрол, без никой да ги проверява.
Кои са борците, днес се знае много добре, но каратистите някак си останаха в сянка, сякаш че имаше някакво негласно ембарго, забраняващо публичното говорене за тях. За да си види кои бяха те, ще се наложи да припомня и някои от нещата, които съм писал през годините – неизбежни повторения, за които се извинявам.

И до ден днешен основният аргумент на всички, които свързват Бойко Борисов с престъпния свят, е фирмата “Будоинвест”, където днешния премиер е бил съдружник с Румен Николов – Пашата. Третият съдружник в същата фирма е бил Алексей Петров – но това, кой знае защо, не се мисли като позорно и уличаващо обстоятелство.
Само дето “Будоинвест” е относително невинно бизнес-участие на шефа на Асоциацията на бившите барети, който има в актива си далеч по-фрапиращи съдружия. Едно от тях е например застрахователната компания “Аполо-Болкан”, която той основава в съдружие с друга една прочута барета – смятания днес за монополист в хероиновата търговия Златомир Иванов – или Златко Баретата. В докладите на аналитичните звена на МВР “Аполо-Болкан” се споменава редом със СИК и ВИС – сред пионерите на силовото застраховане - напр. строго секретната информация "Възникване и развитие на организираната престъпност”, изготвена от началник СКИАД-МВР полк. Джаджев с дата 30.05.96 г. Тя е и сред застрахователните компании, на които е отказан лиценз през 1997 г. – поради добре известните и процъфтяващи по времето на Беров симбиози между застраховането и рекета.
За това доколко верни са думите на Алексей Петров за позициите му в годините, преди да бъде осиновен от НСС като агент на прикритие – сиреч колко далеч бил от СИК и ВИС и как бил стоял на страната на държавата, говорят примерно следните спомени, споделени от Георги Стоев дни преди да го убият:

“През 1996 г. имахме сблъсък на интереси с Алексей Петров. Държахме под наем едната от кулите на хотел “Хранков”. В нея имахме еротичен бар, с компаньонки. Алексей Петров по онова време охраняваше казиното, държано от някакви евреи. Това може да се провери, че е така. Неговата фирма пазеше казиното на евреите и същевременно служителите му вкараха проститутки, без да си плащат наем или нещо такова. Така имахме пререкание с неговите служители на този етап. Мога да разкажа един още по-фрапантен случай, който до този момент никой не е разказвал. Този случай беше покрит от полицията. По време на едно събиране в ресторант “Перла” ненадейно влетя Киро Японеца. Той беше бит от Алексей Петров. Вътре пък беше Стоил Славов, когото по-късно взривиха в асансьора в сградата на СИК. Тогава влетя и Алексей, който преследваше Киро Японеца. Разправяха се за някакви пари. Стоил нокаутира Алексей, след което Киро Японеца го простреля в крака. Впоследствие Алексей го пазеха всичките му служители в "Пирогов", но той така и не разказа случая, нито каза кой го е прострелял. Изкараха го нещо като атентат, имаше и версии, че дори Алексей сам се е прострелял.”

А за това колко успешно е градил Алексей Петров своя имидж на бандит, за да се внедри като секретен сътрудник на НСС в редиците на българската мафия, говори една жалба до НСБОП от 2000-та година, две години след като бившия кадрови офицер на Шесто главно управление на ДС е получил заветната позиция на таен агент на службите, осигуряваща ми практически пълна недосегаемост. Жалбата, предадена от мен заедно с цялата документация по казуса с бившия главен прокурор Никола Филчев на тогавашния правосъден министър Антон Станков, е написана от Георги Петракиев Цветанов, бивш шеф на клон на ПЧБ в Левски (и уличен в източването на същия), бивш собственик на "Геоком” ЕООД и основен акционер в "Плевен холдинг” АД, притежател на акции и недвижими имоти на стойност около 8 млн. долара, всичките придобити чрез рекет и по насилствен начин от Алексей Петров и близки нему лица.
За характера на това придобиване – така, както е отразено в този текст, говорят редове като следните:
"Петров говореше съвсем сериозно, беше бесен и заплахите му бяха съвсем реални. Започна да ми нанася удари с крака и ръце по цялото тяло. Преби ме от бой.

Действително се уплаших за живота си и живота на Николов и му се примолих да решим по друг начин проблемите, да ме остави жив. Той ми заяви, че ако прехвърля цялото си имущество ще решим проблемите. Заявих му, че човешкия живот за мен е по-важен и съм съгласен на всичко.”

Според тези обяснения му е взето наистина всичко – и то не само на него, но и на свързани с него лица. Отнети са: вземанията му от "Дискавъри” за продадени 4 хил. тона захар на стойност 2 млн. долара – като на всичкото отгоре е подведен срещу обещание да бъдат осигурени тези вземания, да подпише разписки в полза на ЗК "Левски Спартак” в размер на 2.4 млн. долара – за които после е изнудван, като Алексей Петров прибира парите и от длъжника, и от този, към който е бил дългът. Взети са акциите му от "Плевен холдинг” АД, по-сетне внесени като капитал на ЗК "Левски Спартак”. Взето е цялото имущество на неговата фирма "Геоком ЕООД, апартамента и офиса му в София, недостроената му вила и дори колекцията му от картини. Обясненията му, датирани 27.12.2000 г., завършват с думите: "Днес, от адв. Деян Мичев от гр. Плевен разбрах, че хора на Алексей Петров подготвят покушение срещу мен. Ако в скоро време не получа защита, очаквам да се случи най-лошото с мен и семейството ми.”

И естествено, не получава защита. Срещу него е стреляно, после прокуратурата му повдигна обвинение в набедяване на Алексей Петров (въз основа на същата жалба, която изобщо не е разгледана!) и прекарва четири месеца в ареста, като междувременно в апартамента му избухва бомба.
По време на делото, заведено срещу мен от Алексей Петров – заради същата тази жалба, той бе доведен като свидетел – да свидетелства, че никога не е писал такива жалби: очевидно след рекета и атентатите срещу него и семейството му го считаха годен да свидетелства за каквото и да било. От пръв поглед си личеше колко се страхува – а защитата на бившата барета тържествуваше, убедена, че е осигурила ключовия аргумент за своята теза.
Само че съдията не се задоволи само с неговата гола декларация, а подхвана точка по точка обясненията. Питаше го примерно: "Вярно ли е, че прехвърлихте акциите си от "Плевен холдинг” АД на ЗК "Левски Спартак”? А защо? Какво получихте срещу тези акции?”.

Цветанов, който вероятно беше "инструктиран" само да отрече своята жалба, се заплете в гузни и неясни отговори. Очевидно се страхуваше да отрече прехвърлянето на активите си на структури около Алексей Петров, защото това лесно можеше да се провери и да бъде съден за лъжесвидетелство – в същото време нямаше как да обясни как така е прехвърлил имущество на стойност милиони срещу абсолютно нищо.
В крайна сметка, отричайки акта на своята жалба, той призна всички прехвърляния на имущество в полза на Алексей Петров, документирани в нея – без нито грам разумно обяснение защо са извършени. Всичко това може да бъде проверено много лесно – като се видят архивите от неговите показания в съда и съответно мотивите за оправдателната присъда; а също и като се проследи движението на притежаваната от него собственост и активи в съответните регистри.
Тезата, с която пледираха тогава адвокатите на Алексей Петров, предполагаше, че аз съм фалшифицирал въпросната жалба – именно затова бяха изнудили и довели Цветанов да свидетелства срещу мен. Днес същия този Цветанов е един от свидетелите по делото срещу Алексей Петров. И в показанията му става дума за рекет, разбира се.
По-парадоксално е обаче друго. От него тогава се страхуваха не само бити, рекетирани и заплашвани с убийство хора като този злощастен банкер. Страхуваха се и висши прокурори – защото знаеха много добре колко плътна е връзката му с техния шеф – а и на какви крайни действия е способен той заради своя любим Алексей, ако случайно бъдат засегнати неговите интереси.

Примерно същата жалба е била разглеждана от Малена Филипова, прокурор от ВКП, която е излязла със заключение, че срещу Алексей Петров трябва да бъде повдигнато обвинение. Естествено, обвинение не е било повдигнато, случаят е смотан от Филчев и компания, а Малена Филипова се страхуваше да даде публично изявление или да свидетелства по случая.

Затова доколко подобни опасения са били основателни, говори следния случай. Пак с Георги Петракиев Цветанов е свързан друг съдебен казус – този с прокурорката от Плевен Плевен Ваня Савова, която се е опитвала да води дело по източването на клона на ПЧБ в град Левски, по което основен обвиняем е бил именно той. Нейната шефка Евелина Попова й е забранила да се занимава с този казус, а след като Савова не се е съобразила с тази забрана, срещу нея е започнато дисциплинарно производство във ВСС.
Тя обаче продължила да упорства, внесла от своя страна жалба във висшия съдебен орган. В крайна сметка е била извикана във ВКП и убеждавана да изтегли този документ, в който се посочвало, че целенасочено й се пречи да разследва източването на 5 млн. долара от клона на ПЧБ – гр. Левски. Била е заплашена от зам. главния прокурор Христо Манчев, че ако продължава да упорства, “може да има и втори самоубил се прокурор”. В случая се визира самоубийството на Николай Джамбов, а изявлението на Манчев е направено пред свидетели, посочени поименно в нова жалба на Савова до ВСС.
Причината за тази заплаха е ясна: ако източването на ПЧБ в Левски бе разследвано, неизбежно би се стигнало до въпроса какво се е случило с източените пари. И тогава би се разбрало как всъщност са придобити милионите, които Алексей Петров вложи при пререгистрацията на своя застрахователен холдинг “Левски-Спартак”, днес известен като “Лев инс”.
Прекрасна илюстрация за това как са се движили, прекратявали и изчезвали делата в МВР по времето на главния прокурор Филчев са редовете от отговора на директора на РДВР Плевен Ил. Илиев до жалбоподателя Свилен Андреев Николаев, Рег. № 29969 от 25.09.2003 г.:
"На 24.04.2003 год. В РПУ – Левски е заведена Ваша жалба с вх. № ж-258/2003 год. Получена от Районна прокуратура – Левски с указания за извършване на предварителна проверка. Преписката е разпоредена за проверка на Георги Цаков, като същия е започнал необходимите действия по изясняване на фактическата обстановка и събиране на доказателства в рамките на предвидените от закона процедури.

След проведени разговори и снемане на обяснения от Момчил Гаджалов и Стелиян Митев, на 10.05.2003 год., по разпореждане на Районна прокуратура – Левски, по нареждане на Главна прокуратура, преписката е изпратена неотработена, без да се дават обяснения, на какво основание се изземва.”
Както се казва – коментарите са излишни. Свилен Николаев изпраща сигнали до Н. Соларов, прокурор във ВКП; до Бойко Борисов, главен секретар на МВР; до президента Георги Първанов. Във всяка от тези жалби рекетът от страна на Алексей Петров и отнемането на активи по насилствен начин в негова полза от Цветанов и Николаев са достатъчно подробно описани. Впрочем, разполагам с копия от тези жалби и мога да ги предоставя на съответните компетентни органи.
Споменава се, че става дума за отнето имущество на обща стойност 10.5 млн. долара и че от 3 млн. лв. уставен капитал на ЗАД "ЗК Левски Спартак” приблизително 2 млн. са апортни и парични вноски, направени от тях. Става ясно, че за всички тези престъпления потърпевшия е свидетелствал в НСБОП, и че Георги Цветанов също е изпратил жалби до различни инстанции. Посочват се поименно бивши и действащи служители на МВР, които са упражнявали натиск или се прекратявали процесуални действия в полза на Алексей Петров. Посочват се и други престъпления, свързани с визираните случаи – включително атентати и убийства.

В жалбата до президента Първанов Свилен Николаев пише следното: "Понякога се питам Алексей Петров ли е работодателя на МВР.” Няма как да не призная, че въпросът не е лишен от основания – особено като се има предвид и факта, че през 2002 г. бившата барета е лансирана и като... шеф на НСБОП – и то с протекциите на тогавашния главен прокурор Никола Филчев, с когото според днешните му изявлания изобщо не се бил познавал.
Никакъв отговор на тази жалба до българския президент, разбира се. Нито пък на тези до другите инстанции. Странно. Защо ли тогава се е случвало така? Може би получателите са били посветени в свръхтайната и родолюбива дейност на Алексей Петров като агент под прикритие на служби, защитаващи националната ни сигурност? Хм...
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Четвърти километър 25| 10763 |12.04.2010 . Гладният Бойко Борисов 27| 9379 |10.04.2010 . Абсолютно абсолютните 36| 9695 |07.04.2010 . Четвърти километър 14| 11166 |04.04.2010

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах