Сряда, 14 Ноември 2018, 22:01
Frognews
6| 14134 |09.04.2014

Промените в законите за кредитиране – голямото нищо

.
Класическо събиране на просрочени заеми...
Фирмите за бързи кредити не са случайни играчи на кредитния пазар, а покровителствани от властта структури. След бурни дебати и обсъждания, главно в медийното пространство, парламентът прие промени в законите за кредитирането, засягащи най- вече така наречените „бързи кредити”. Според апологетите на тези промени, клиентите на фирмите от този бранш вече ще са защитени, според самите фирми обаче това не е точно така.
Ако се вгледаме внимателно в новите изисквания, ще видим, че наистина всичко изглежда като в  


комедията на Шекспир – много шум за нищо.

 

Приетите текстове показват, че няма ограничение за лихвите, които слагат върху заетата сума кредиторите, ограничението е върху „разходите на фирмата, които не могат да бъдат повече от 50% от отпуснатата сума”. Елементарното тълкуване на този текст, дори и от неспециалист, показва, че щом им ограничават разходите, кредиторите ще вдигнат лихвата и пак ще си приберат своето. За съжаление, повечето тълкувания използват объркана терминология и се твърди, че има таван по кредитите, нещо, което в законовите текстове при бързите кредити липсва. 

От своя страна, представители на играчите в бранша също са доста интересни в изказванията си. От една страна, те твърдят, че нищо не се променя с приетите промени и че сега просто ограничението по едно перо ще бъде компенсирано чрез увеличение на друго. От друга страна обаче се оплакват, че парламентът ще ги одведе до фалит и тогава  


ще да дойдат мутрите с бухалките,

 

които да поемат краткосрочното кредитиране.Така, видите ли, "белите якички" на сегашните фирмаджии щели да бъдат заменени с бруталността на яките момчета, познати ни от първите години на силовото застраховане у нас. 

Нека примпомним обаче каква е предисторията на тези фирми за бързи кредити, ако някой е забравил. Първите опити за структурирането на такива кредитори е отпреди около 5 години, а пионер в създаването им е небезизвестният Георги Крумов, довереник на арабски фондове и капитали у нас. Той е известен като любимец на всяка власт от поне 15 години – близък е със Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев и с Бойко Борисов, по линия на общите им приятели от СИК. Именно Борисов, като кмет на София, му подари бизнеса със столичния боклук, след като отстрани Румен Гайтански. Георги Крумов е и сред инвеститорите в изграждането на мегапроекта „Супер Боровец” в защитената зона Рила- буфер, където Симеон бе един от акционерите посредством земите си. Той се афишира в годините на инвестиционен бум преди кризата като представител на арабски капитали и купуваше едва ли не всичко, което се обяви на пазара. Така придоби вносителя на автомобилите „Фиат” и „Мазерати” за България, както и първия софийски мол. Когато удари кризата, започна да разпродава придобитото и някъде по това време се насочи към подготовка за създаване на първата верига от офиси на своя фирма за бързи кредити. След като е добре известно, че повечето от така наречените арабски капитали у нас са свързани с български собственици, които използват това прикритие като много по-удобно от офшорките, едва ли можем да се чудим как и защо този бизнес придоби такъв размах, че вече върти няколко милиарда лева. Става дума за подкрепа и лобизъм на всички нива – правителство, парламент и политически партии. 

И сега нека се върнем към промените в закона. Защо се търси популистко решение с някакво ограничаване или слагане на таван на разходите, а не се гласува  


решение за прозрачност на капитала

 

на тези компании? Не е ли очевидно, че така се предпазват онези, които стоят зад фирмите и прибират лихви от 100 до 500 процента? Отговорите са очевидни. А печалбата всеки може и сам да си изчисли - при раздадени около 2 милиарда лева бързи кредити и минимална лихва от около 50%, възвращаемостта е 1 милиард лева. 

Има и друг проблем, който прави този бизнес така печеливш и закрилян от цялата власт в България – бедността и ниските доходи. Хора, получаващи по 300-400 лева на месец трудно свързват двата края и често им се налага при всеки по-голям разход да търсят пари назаем. Малко, за кратко време, докато закърпят положението. Това са и огромната маса клиенти на фирмите за бързи кредити – хора, принудени да взимат пари, независимо от лихвата. Вземеш 100 лева за месец, другия връщаш 140, но си си свършил работата. На това разчитат печалбарите от бранша – клинетите им са в повечето случаи почтени, но бедни хора, притиснати от нуждата. И те връщат заемите си. Е, има и 20-25% измамници, които взимат парите с идея да не ги върнат, но загубите от тях се покриват от масата редовни клиенти.  

Както каза в едно тв предаване финансистът  Емил Хърсев – щом има търсене на един продукт, като бързите кредити, ще има и предлагане. Въпросът е кой да е субектът, който ще обира парсата – както виждаме и в този случай това не са случайни хора или предприемчиви бизнесмени, а структури, чиито покровители са във върховете на управлението на политиката и икономиката на страната. Нищо ново под слънцето на българската реалност.


Калин Танев

 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Реформаторският блок изобрети капки за дебелоочие 111| 17906 |07.04.2014 . Мумията на Вожда оживява... Решавайте 39| 16890 |06.04.2014 . Изворът на омразата. Журналисти и гробари... 41| 13424 |03.04.2014 . Едно доста особено гръцко мнение за Сорос 21| 14670 |30.03.2014

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах