Събота, 17 Ноември 2018, 23:44
Frognews
6| 5917 |23.11.2009

Александър Донев: Най-лесно е да се отрежат парите за кино, защото не са за заплати

.
Александър Донев Източник: Вяра Йовева
Миналата седмица стана ясно, че от министерство на културата имат намерение да намалят бюджета за българско кино за периода 2010-2012 с 50%. Това намерение разсърди с право киногилдията у нас, която реагира с отворено протестно писмо до министъра на културата и неговите заместници.

В писмото на СБФД до Министерство на културата се казва, че тригодишната бюджетна прогноза на МК е в противоречие с действащия закон за филмовата индустрия у нас. Оказва се също така, че намаляването на парите за кино е направено механично, без да се уведоми никой в НФЦ – институцията, която е наясно колко са необходимите пари за кино и как ще бъдат използвани те. Според директорът на НФЦ Александър Донев отрязването на бюджета за кино е по-скоро недоразумение, а не целенасочено отношение към българското кино. Ако това намерение се превърне в реалност обаче, то би се тълкувало като законово нарушение и като тежък политически удар за новото поколение в българското кино.


Интервю на Преслава Преславова

- Преди няколко дни стана ясно, че министерство на културата възнамерява да намали бюджета за българско кино за идващата година с 50%. Последва и протестно писмо на СБФД. Имат ли наистина такова намерение за подобно намаление и защо се случва това с българското кино?

- И аз нямам достатъчно информация, но съществува наистина едно предварително разпределение по отделните дейности на МК и там, като средства за финансиране на филмови проекти, е заложена сума, която е наполовина от необходимите реално за осъществяване на дейността на НФЦ. Тоест за следващата година са предвидени половината от средствата, необходими да се финансират проектите, които вече са минали през одобрение на националните художествени комисии и на националната финансова комисия.

- Защо се получава така? Някой от МК обясни ли ти защо точно за кино са намалени парите? Има ли намаления и в другите сектори?

- Има и в другите сектори, но не ми се иска да анализираме този документ, Доколкото ми беше казано той е подготвен въз основа на една рамка, тоест въз основа на една конкретна сума, на база на която трябва да се ограничат разходите на МК за следващата година. Разпределението е правено механично и най-вероятно е правено от хора извън министерство на културата. В бързината това се случва често, освен това те не са окончателни, тоест няма да остане това разпределение – става въпрос за заседание на МС, после за първо четене от страна на НС. Имаме уверението на МК, че за второто четене в НС ще бъде внесено окончателно разпределение за средствата за финансиране на отделните дейности от бюджета на МК. И имаме уверенията на МК, че сумата няма да е тази, а значително ще бъде увеличена, за да се произведат планираните за 2010 г. филми.

- Кога е планирано да се случи това второ четене?

- Второто четене е планирано за сряда или четвъртък тази седмица.

- Колко са тези пари, които трябват за финансиране на българското кино? В МК имат ли подадена от вас информация колко пари реално трябват, за да се произведат вече одобрените проекти?

- Вече знаят – необходимите пари са 16 600 000 лева. Това е сумата към днешна дата като част от тези пари – някъде около 2 милиона ще минат по бюджета за тази година. Но това са средства само за финансиране на кинопроекти, а дейността на НФЦ не се изчерпва само с това. В момента ние се стремим да финансираме и да отделяме средства и за разпространение на български филми, за представяне на българското кино по международни фестивали, за повече реклама и информация в рамките дори на България, за това какви са постиженията и какво се случва в съвременното българско кино. Според мен това е най-големият проблем – аз съм го записал и в програмата си, когато кандидатствах за тази длъжност. Един от проблемите на българското кино не е толкова финансирането на производството, колкото разработването на въздействащи, атрактивни кампании за представяне на новия образ на българското кино, както и в България, така и извън нея. Един от проблемите е, че 90% от хората, които се занимават и така да се каже са активни, когато се водят тези битки за съхраняване на бюджети, за запазване на финансиране са хора, ангажирани с производството. Липсват достатъчно хора, които знаят важността и могат да се ангажират с кампании, които са свързани промоцията и популяризирането на съвременното българско кино. Тоест има много дисбаланс във вземането на решенията за българското кино и част от този дисбаланс се проявява именно в такива действия. От една страна чиновниците смятат, че е най-лесно да се отрежат от парите за кино, защото срещу тях не стоят заплати на определени хора. Средствата за заплати в българското кино са средствата на служителите от НФЦ, които са от порядъка на 2,5% от цялото финансиране за българско кино. Докато в други сфери като театър, музика, средствата за заплати са близо 90% от тези пари. Тоест киното е единствената културна индустрия у нас, която работи по принципите, възприети във всички развити европейски държави, където финансирането на изкуството върви на проектен принцип. Има минимално финансиране, което е за поддръжка на някакви структури и максималното финансиране - за подкрепата на конкретни проекти, независимо дали ще са изложби, постановки, филми и те се избират на конкурсен принцип.




- Има ли според теб нов образ българското кино? С какви аргументи за този нов образ ще убедиш МК, че парите за него са толкова и те не трябва да се пипат?

- Има нов образ българското кино, разбира се. И новият образ се очертава постепенно – на първо място е фактът, че най-успешните филми за 2009 година са филми на дебютанти, на млади автори. И той подсказва, че в българското кино влиза едно ново поколение от млади творци. Освен това има 15 нови филма в момента, от които 9 също са на дебютанти. Аз имам представа, чел съм сценариите и съм гледал материал, дори някъде почти завършени версии на тези филми и някои от тези неща се показват вече и в чужбина – на тези копродукционни форуми, които се проведоха в Котбус, в Солун и във Варшава бяха показани фрагменти, парченца от новото българско кино и абсолютно категорично мога да заявя, че в Европа очакват тези нови 15 български филми, които най-вероятно ще имат премиерата си в рамките на следващия София Филм Фест. Просто до март месец 2010г. ще има 15 нови български филма, които по съвсем друг начин ще представят новото българско кино. Основното е, че това са филми на млади режисьори, че това са съвременни истории, които са в различни жанрове и по различен начин оглеждат действителността, всички те се занимават със съществени неща, които се случват в момента в България. И са направени на модерен филмов език. Най-вече, защото са дело на млади автори, които правят филмите си за една друга аудитория - аудиторията на връстниците си.

- Не е ли парадокс, че през тази годинa, в която нови филми като “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” и “Източни пиеси” получиха доста престижни награди от МК решават вместо да помогнат, да отрежат парите за кино? Проблем на вътрешно административна бюрокрация и развален телефон ли е това решение или...?

- Все още съм склонен на да вярвам, че става дума за недоразумение. Не искам да твърдя и не искам да вярвам, че това е целенасочено отношение към българското кино. Даже и да има такова отношение, то почива на много стара информация, много стара представа за българското кино. Ние, естествено изпращаме покани на хората от МК, с които работим, ще започнем да изпращаме покани и на министерство на финансите , за да имат възможност да се убедят, че българското кино няма нищо общо с тази представа, с която те имат. Според мен, даже и тези филм, които преди няколко години се създадоха имат определени качества, определена стойност като фотографии, като запечатване на живота в нашата страна в дадения момент. Самият факт, че прожекциите им на фестивали, форуми и т.н. винаги са пълни говори за това, че хората по света откриват какво се случва в България чрез българското кино. Другият голям проблем на българското кино се експонира на фона на най-големите холивудски продукции. Българското кино не може да бъде това, което е американското кино и никое европейско кино не се съизмерва с това, което е Холивуд. Единствено в България битува разбирането, че филмите ни трябва да се съизмерват с поредния американски блокбастър, с поредната американска тийнейджърска комедия или романтична комедия.

- Защо битува това разбиране у българския зрител?

- Това е сбор от поредица от причини. В последните 10-15 години се създаваше приоритет точно на такива филми. В момента имам чувството, че разпространителите постепенно разбират и проявяват отзивчивост към новите български филми, когато тези филми говорят за сериозни, за актуални неща и отношението на собствениците на киносалони към ‘Източни пиеси” е доказателство за това – един филм, който получи разпространение на равно с много по-скъпоструващи американски продукции. Струва ми се, че зрителският успех, който реализира този филм е благоприятен и мисля, че киносалоните и разпространителите са доволни от резултатите, които постигна той. Друга причина е може би ефектът на наваксване. Съвременната, градска популярна култура, вкусовете и манталитет са силно американизирани. Може би това е следствие на определено наваксване, заради рестрикциите към американската култура отпреди началото на прехода. Когато в българското кино почнат да се финансират повече филми, ще се финансират и комедии, и драми, и тийнейджърски филми, но когато има ограничено финансиране парите отиват за по арт филми, по важни филми, без да се обръща внимание на жанровото им разделение. Но подобно съкращаване на бюджета отново ще ни доведе до онзи период, в който отговорността за вземане на решенията е много голяма.

- А не е ли проблем и в това, че няма къде да се намерят по-новите бг филми – само “Дзифт” излезе на дивиди с тиража на вестник “Капитал” през 2009 – къде да ги гледат зрителите?

- Това е следствие и на недостатъчните средства, които се отделят за разпространение. Когато бюджетът е 8 милиона и се знае, че тези, които най-активно извоюват средствата са режисьори или продуценти, те се интересуват само да направят филма си. Малкото средства означават по-голяма част да се инвестират в създаването на филма, а съвсем малка част в разпространение и реклама. При един нормален бюджет какъвто се планираше за тази година от 18 милиона имаше възможност от страна на НФЦ дори за преоборудване на киносалони – което е включено в програмата ми – НФЦ да потърси общини в цяла България, които имат подходящи зали, които искат да развиват в тях кинодейност, да организират кинопрожекции. НФЦ щеше да използва средствата от бюджета за кино и да ги инвестира в изграждане на кинозали на тези места въз основа на обещанията, които имахме допреди седмица, че бюджетът за кино ще бъде значително по-голям. Най-болезненото за мен, че тези цифри излизат без никой в НФЦ да бъде уведомен за това драстично съкращаване на средствата за кино или тази идея за намаление да бъде мотивирана пред НФЦ. Без да ни питат за какво ни трябват тези 18 милиона лева, които сме заявили в прогнозата си от месец август – ако това се беше случило, разговорът щеше да бъде на съвсем друго ниво.

- От друга страна МК признава успехите на киното ни, изпраща поздравителни писма, когато получим награда?

- Струва ми се, че това са просто едни таблици с написани цифри. Страхувам се, че се връщаме в едно друго време, когато задачите и целите се спускаха от някакви неясни места и всички ние, целият български народ трябваше да ги изпълнява. Надявам се, че в случая наистина става въпрос за една рамка, която предстои да бъде изпълнена по най-адекватен начин със съдържание, но бюджета на МК като цяло е силно намален.



- Добре, но в най-лошия случай, наистина не се одобрят тези 16 милиона и все пак намаляват бюджета за кино, ти имаш ли друга алтернатива, мислил си изобщо в тази посока?

- Е, начинът в сегашната ситуация, при сегашния закон, е единствено държавният бюджет. Ако държавата създаде законови условия за събиране на допълнителни средства, ако бъдат създадени определени механизми, по които повече източници да внасят средства в българското кино, то тогава естествено би могло да има и други източници, но в момента и в повечето европейски страни държавният бюджет е този, който финансира филмопроизводството. Има все по-голяма воля, включително и в държавни институции, според мен и телевизиите са разбрали, че това е неизбежно. Защото всичко, което се случва в Европа рано или късно се случва и в България.

- Ти оптимист ли си, че тази история ще завърши добре. Все пак заместник-министърът Димитър Дерелиев е бил на поста директор на НФЦ и познава доста добре ситуацията?

- Не само. Той и в последните години работеше в киното, така че доста добре познава ситуацията, той има много ясна представа какво се случва в българското кино, знае много добре какво се крие зад тези много млади хора. При последното подаване на документи за финансиране на нови български филми повече от 2/3 на проектите са дебютанти – от 60 филма, които бяха предложени повече от 40 са на млади автори. И ако това ново поколение в киното ни бъде отблъснато, това ще бъде тежък психологически удар, да не казвам политически удар за доверието в системата, в която в момента всички ние участваме.

- В този бюджет за 2010 г. и в бюджета до 2012 година кои пари са по-важни - тези за продукция на българско кино или тези за промоция и представяне на фестивали?

- Ако няма филми, няма да има нужда и от промоция. А в същото време тези 10 нови филма, които ще излязат догодина, ще имат нужда да бъдат подпомагани за участие на фестивали. Освен с такава значителна продукция, на следващия фестивал във Варна, който сме планирали за октомври 2010 година може би ще има 20 завършени български филми. Идеята е тази продукция да бъде видяна от колкото се може повече хора, от които зависи селектирането на тези филми на повече международни кинофестивали. За да бъдат видени тези филми, тези хора трябва да бъдат поканени. Освен това все повече копродукции се правят с българско участие. А копродукциите са двустранен процес. Тоест, в закона има разработени доста разумни съотношения за разумно разпределение на средствата за кино. И дори хората, които бяха срещу него се уверяват, че това е един закон за съществуването и производството на българското кино. Нека не забравяме, че това е един закон, в който средствата за финансиране от държавата на киното ни са записани като специален член. Така че всякакво редуциране на бюджета за българско кино под параметрите, заложени в закона, си е реално нарушение на закона.

- Ти си отскоро директор на НФЦ – трудно ли ти е? Ще се откажеш ли или ще продължиш напред?

- Не ми е трудно. Препятствията в момента са следствие от факта, че преди години е имало проблеми, които не са били решени, Тоест колкото по-бързо се действа при появяването на някакви проблеми, толкова по- благоприятно ще бъде решението по-нататък. Не се е появил нито един проблем, за който да не съм предполагал предварително. Струва ми се, че с това орязване на бюджета за кино става дума за недоразумение и ако това се окаже целенасочена политика, целенасочен отказ или абдикиране на държавата от подкрепата на съвременното българско кино, аз ще преосмисля участието си в тези процеси.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Проф. Александър Чирков: Аз съм търпелив! 11| 14952 |25.08.2009 . Александър Маринов: Станишев срина БСП до времето на Виденов 12| 10809 |06.07.2009 . Александър Крилов: Големият въпрос е кой е по- виновен за войната 10| 4773 |12.08.2008 . Александър Божков: Полицаят все още преобладава в столичния кмет 3| 4610 |23.01.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах