Четвъртък, 15 Ноември 2018, 14:50
Frognews
9| 7241 |30.12.2009

Хр. Гърбов: Кризата е в главите на хората, които не ходят на театър

.
Христо Гърбов Източник: Вяра Йовева
"Тези, които твърдят, че театрите са празни, не са стъпвали в тях от години. Наистина имаше криза в театрите в началото на политизацията в страната през 90-те години. От 4-5 години насам нещата си дойдоха на мястото."

Това заяви актьорът Христо Гърбов, според когото в българския театър и кино няма криза, а напротив - през последните години всичко си идвало на място.

Интервю на Васил Василев

- Г-н Гърбов, с какво ще запомните изминалата 2009-та година?


- В личен план се радвам, че тази година проектът на жена ми Иглика Трифонова „Лъжливият свидетел” спечели първо място в конкурс, организиран от Националния киноцентър. Иначе тази година се случиха изключително негативни неща. Едно от тях беше прословутата финансова криза. За моя радост лично в семейния си бюджет нямах „щастието да я усетя, защото работя с „Комиците”, а освен това имам и много допълнителна работа, която ми помогна финансово.

- Интересувате ли се от политическите събития, които се случиха през 2009-та?

- Не си падам много по политиката, но тя ни залива и ни се натрапва в ежедневието всеки божи ден. Забелязал съм, че с годините все повече й обръщам внимание, а ми се ще да е обратното.Това ново правителство взе властта, за да вкара в затвора виновниците от миналото управление или поне някои от тях да поемат отговорност. Аз поне не виждам нищо такова. Напротив, задават се още по-тежки моменти.

- Ако погледнем шеговито на цялата ситуация, кой беше най-смешният политически образ?

- За най-смешен образ, поне политически, аз не мога да се сетя в момента. Те никак не са ми смешни...Факт е, че успяват да попаднат в много нелепи ситуации. Най-забавни си остават ролите, които се играят в „Комиците”. Любо Нейков прави най-забавните шаржове на политиците, тъй като той обича да иронизира много, да имитира. Политиците му се отдават най-много от всички. Неговият „Бойко Борисов” е най-смешното нещо, което е правено през тази година.

- Кои политици бихте поканили в актьорския екип на „Комиците”?

- Всички. Те правят толкова смешни неща без да искат...Политическата класа в България е на много ниско ниво на общуване помежду си. След социализма това бие много на очи – грубостта, арогантността, нетолерантността и просташкото отношение помежду си. Има една жестока чалгизация в политиката.

- Ако сте един режисьор, чиято задача е да подбере най-подходящите роли за Бойко Борисов, Георги Първанов и Симеон Дянков?


- Аз мисля, че Бойко Борисов не би дал право на нито един режисьор да му поставя ролята. Той би си дал роля на самия себе си. Аз дори мисля, че всичко е така устроено, че много малко от политиците допитват до режисьорите, в повечето случаи всеки сам си определя ролята на сцената. Но ако имах правото да съм режисьор на един такъв политически спектакъл, не бих ги взел. А ако имаше някаква изключително теоретическа възможност, то първо трябва да бъде определена пиесата. Най-уместно би било, ако е класическа. Например Шекспир и пиесата „отело”. Самият Отело може да бъде изигран от Бойко Борисов, Яго – от Волен Сидеров. Яне Янев го виждам, служейки си с творчеството на Шекспир, в ролята на Хамлет.

- Кои политици искате да видите в ролите на „копелетата”, които играете?


- В „копелетата” безспорно единият е Бойко Борисов. Много искам да го видя как ще си партнира в този скеч с Ахмед Доган и Иван Костов.



- Как подбирате гостите в „Комиците” и срещате ли трудности, когато опрете до политици? Например в шоуто гостува Сергей Станишев, който доста рядко се появява в телевизионни предавания, да не говорим за шоу-програми?

- Има си цял продуцентски екип, който отговаря за това. Ние лично не взимаме кой знае какво участие в това. Специално Сергей Станишев беше поканен, ако не се лъжа около Коледа. Той се представи прилично, не е правил проблеми на колегите, които отговарят за ВИП-гостите в „Комиците”. По-скоро сме имали хора, които са били доста несговорчиви преди предаването. Сещам се, че Мартин Димитров не беше много доволен от това, че беше имитиран.

- Кой е най-трудният образ, който са ви давали сценаристите?

- Не се сещам за конкретна роля, която да ме е затруднила. Може би всеки образ, който трябва да имитирам. Може би образът на Валентин Димитров, защото няма какво да му имитираш, не е ярък. С най-голямо удоволствие изигравам образа на Пегъзи Музовски, защото това е събирателен образ от много мои театрални изяви. Винаги един луд човек може да каже много истини, които нормалният човек ще ги премълчи. С него можеш да си развиваш въображението в много остра посока.

- Разкажете за работата си в театъра през 2009-та и какво да очакваме през 2010-та година?


- В момента играем неща, които сме правили преди 10 години. В сатирата поставяме „Още веднъж отзад” и „Вечеря за тъпаци от Иржи Менцел, изключително успешни постановки. Радвам се, че билетите преди всяка постановка се изкупуват предварително. За мен това е изключителна загадка и страшен кеф от това, че публиката има интерес от спектакъла. Ще използвам вашата медия, за да поканя всички ценители на театралното изкуство на постановката „Фенове” в „Сълза и смях”. През 2010-та сме подготвили по 2 спектакъла на месец. Ще очакваме феновете да дойдат и да се посмеят заедно с нас. Става дума за едни футболни фенове, които участват, които страдат, измъчват се, радват се и живеят със своя отбор, който постоянно отпада. Много е актуално за нашата футболна ситуация в момента.

- Казвате, че постановките имат голям успех. Това означава ли, че залите са винаги пълни, напук на твърденията, че никой вече не ходи на театър?


- Точно така, това за мен означава постановките да са успешни. Тези, които твърдят, че театрите са празни, не са стъпвали в тях от години. Наистина имаше криза в театрите в началото на политизацията в страната през 90-те години. От 4-5 години насам нещата си дойдоха на мястото.

- Този положителен процес свързан ли е с конкретни мерки, които Министерството на културата е предприело през последните 10 години?

- Не, напротив, министерството само пречи, няма значение при кое правителство. То пречи всячески, особено на киното, въпреки че се прие един закон, който позволяваше то да се развие. Министерството постоянно се оправдава с липсата на пари. Може едно от малките положителни неща, които се направиха от страна на МК беше запазването на държавните салони в София, изключително театрален град. Публиката в театрите обаче се върна, но при едно много важно условие – ако спектакълът й хареса. Няма нито една реклама или медийна изява, която може да спаси един спектакъл от гибел, ако няма зрителски интерес. Всички сме наясно с това и сме напълно съгласни с публиката, която заслужава да гледа качествени постановки.



- Има ли паразити в българския театър, които прибират незаслужено държавни субсидии?

- Това са по-скоро актьорски синдикални проблеми отколкото някакво отношение между държавата и театъра. Театърът е финансиран от държавата. В този смисъл той изцяло може да бъде наречен „паразит” в онзи смисъл, в който питате. Дори и най-посещаваните постановки не могат да върнат изцяло парите на държавата, които предварително е дала. Това е доста деликатна и обширна тема, която пак повтарям, е проблем по-скоро на синдикатите. За да може един театър да върне до стотинка парите, които държавата му е предоставила, трябва да направи билетите изключително скъпи, което автоматично ще означава по-малко публика.

Българското кино излезе от кризата, но поради финансовите проблеми в момента, има възможност производството отново да бъде намалено. Един от показателите са наградите, които български филми печелят през последните години. „Дзифт” например е един от доста сполучливите филми напоследък. Ето, сега се задава също една добра продукция „Мисия „Лондон”, която Любо Нейков играе една от главните роли. Това е една българска комедия, правена по всички стандарти на американското кино. Надявам се да има успех, още повече, че хората обичат да гледат комедии.

- Вие специално къде гледате българско кино и по-специално новите филми, които се правят?


- На много малко места, за съжаление, липсват държавните салони. Това остава сред големите проблеми, които тепърва трябва да се решават. Мисля, че единствено киносалоните в моловете имат правата да показват някои от новите български продукции.

- Кой е любимият ви български филм от последните десетина години?


- Това са „Писмо до Америка” и „Разследване”, и двата на Иглика Трифонова, които придават на нашето кино един европейски образ. Тези два филма някак си качват нивото на у нас.

- Какво ще пожелаете на читателите на Frognews.bg за 2010-та година?

- Пожелавам една положителна и весела година за всички, да можем най-сетне да излезем от тази криза и най-вече да усмихваме повече.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 4х4: За лагера на приматите; лавината от скандали и големите надежди 13| 7905 |29.12.2009 . Доц. Е. Калинова: „Възродителният процес” е проект на БКП 36| 12621 |26.12.2009 . Красимир Иванов: Аз съм римлянин с кърджалийски произход 8| 14659 |26.12.2009 . Отец Роман: Трябва ни трус, за да се осъзнаем в Бога 26| 10164 |23.12.2009

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах