Имат ли очи и уши БСП и ДПС или са просто безочливи?

За "новодемократите" и пребоядисалите се комунисти трябва да припомня, че демокрацията може да изглежда несъвършена, но е най-доброто, което човечеството е постигнало за справедливо разрешаване на конфликти по мирен път. Демокрацията означава преди всичко възможност за свободен избор.

Изборите са нейният най-фундаментален елемент. Това, което от БСП говорят за стабилност и т.н, е теза на всички авторитарни управници в Евразия, от която черпят легитимността си. В демократична държава, каквато е България, обаче легитимността на всяко управление идва директно от народа чрез избори, каквито са нужни в момента.

Уви, трябва да се съглася с тези, които казват, че нацията е разделена. Това е факт, адмириран от политическите сили, които се опитват да поставят ГЕРБ в изолация чрез новата тройна коалиция БСП-ДПС-Атака. Именно за това  Сергей Станишев се обяви за морален победител, след като загуби изборите. Целта му бе постигната - БСП да дойде на власт, а за принципите в политиката и обединяването на нацията около важните приоритети да се мисли след като се напише бизнес плана на новото правителство.

Всички виждаме уродливите проявления на ежедневното задкулисие, довело на власт настоящото правителство. Гласът на граждани и интелектуалци може да бъде чут, за тези, които имат уши. Недоволството им от моралното падение и толерирането на екстремизма от страна на БСП и ДПС също може да бъде видяно, за тези, които имат очи. Обратното е безочливост, а това не трябва да е характеристика на който и да е партиен елит в една демократична държава.

Подчертавам "демократична", защото в голямата си част партийният елит на българските социалисти (и ДПС) произлиза от бившата висша комунистическа номенклатура и задкулисната й агентура - Държавна сигурност, която създаде т.нар червени барони. Именно този произход обуславя поведението на настоящите управляващи за свързване на политиката с бизнеса и медиите. Преди 1989г. еквивалента на това беше еднолична власт на БКП, държавно планирана икономика и тоталитарната пропаганда. Днес това се преповтаря под друга форма.

Тези практики в българското общество и техните проявления не бива да бъдат толерирани, както направиха г-н Станишев и г-н Местан на Консултативния съвет по национална сигурност, и насърчавани, особено от ръководството на Народното събрание. След силен натиск от Европа Станишев се разграничи от "Атака" и дори каза, че се е опитал да възпре Сидеров. Такива опити обаче не видяхме по време на прякото излъчване на КСНС.

От БСП  често повтарят една невярна и манипулативна теза за причините на настоящата политическа криза. Това показва, че от столетницата не са научили нищо за 23 години демокрация. В момента държавата се е превърнала в цирк на Атака, толериран от зависимите от нея БСП и ДПС. На този фон, трябва да се припомни, че в деня на свикването на 42-то Народно събрание г-н Борисов предложи собствения си глас за правителството на Орешарски, само за да не стане то зависимо от "Атака" и страната да не се отклони от европейското си релси, за които няколко поколения българи мечтаха след 9.9.1944. На тази протегната ръка бе отговорно с насмешка. Желанието за конструктивизъм срещна пренебрежението на БСП и ДПС, обезумели от желание за реваншизъм. Те избраха да работят с "Атака", но едва сега, твърде късно, осъзнават грешката си. Ето защо, подобно говорене, че ГЕРБ е отговорна за кризата и прехвърляне на вината за нестабилния парламент е лицемерно и показва липса на основни морални принципи.

Впрочем, едно от нещата, които гражданското общество иска от политиците е тъкмо да бъдат коректни и да имат морал. Да не говорят лъжи, да не манипулират и да носят отговорност за грешките, които са направили и неистините, които са казали. Това е валидно за всички политически партии, включително и ГЕРБ, които направиха достатъчно грешки. Трябва обаче да правим разлика между грешки и целенасочен умисъл със зли намерения. Докато за грешките можеш да се извиниш и да продължиш напред, за злия умисъл няма извинение на думи, с което да получиш отново доверие и да продължиш да управляваш.

На дебата за България в пленарна зала на Европейския парламент се чуха много тежки определения за страната ни - "олигархия", "мафия", "корупция", "злоупотреба с власт" и др. Смешно е да се прехвърлят всички тези пороци на една партия, която съществува от 2006г. Нека бъдем обективни - влязохме в ЕС с тези лоши практики, наследени от комунизма и обогатени по времето на прехода. Ето защо по времето на тройната коалиция ЕС създаде специален механизъм за наблюдение за страната ни, който да дава обективна оценка, когато ретроградните сили от миналото поляризират обществото, заплашени от новите европейски практики. Реакцията и общата декларация на посланиците на Франция и Германия е именно такава обективна оценка - европейска, непартийна и справедлива. Колегите от БСП обаче трябва да имат уши да я чуят и очи да погледнат протестиращите и собствените си излъгани избиратели в очите.

За съжаление, правителството на г-н Орешарски се подвежда по старата практика на БСП винаги да напада онези, които го критикуват. Разочароващо е, че вместо да чуят твърдия дипломатически тон, те винаги минават в контраатака - било срещу европейските ни партньори, било то с обиди срещу гражданското общество. Тактиката за замазване на тези непростими грешки също са известни - щедро предизборно харчене, като това на тройната коалиция и подготвяното сега чрез актуализация на бюджета, както и договори със семейно близки лобисти за изчистване имиджа на страната ни.

Днешната политическа криза и пълната липса на доверие към правителството и 42-то Народно събрание се дължи до голяма степен на постоянната черна кампания на БСП, започнала след президентските избори в края на 2011г, които БСП загубиха и оправдаха загубата си с "фалшификации". Помним черните дискове, които БСП разпространяваше в Европейския парламент - типичен пример за черен пиар, в който българските социалисти са експерти с дългогодишен опит. Базирани на мними сигнали на Мая Манолова и Сергей Станишев, компроматите срещу една определена партия днес правят възможно свързването на името на страната ни с "фалшифицирани избори", "властови произвол" и др. Това е черната фабрика за илюзии на бившите комунисти, която винаги заработва, когато те не могат да спечелят по демократичен и справедлив начин. Илюзия бе, че скандално назначените преживяват катарзис. Илюзия и жестока обида е и че протестиращите водят "класова борба" или са "интернет лумпени", "терористи", разглезени богати синчета и т.н. Само  едни справедливи и демократични избори биха могли да върнат доверието на голямата част от българските граждани в изпълнителната и законодателната власт. 

БКП/БСП със Станишев-младши губи всички избори, включително последните във Варна и разбира се, вината е в другите - от световния империализъм до "интернет лумпените". Колкото и да им се иска, ГЕРБ не са загубили изборите и е недостойно да се сравнява България с Република Македония или Албания, където социалистите наистина ги загубиха.

Наистина, за България би било оздравително да има една нормална европейска социалдемократическа партия, която няма нищо общо с организацията на име БКП, известна под различни имена в своята над 100-годишна история и довела нашата родина до 4 национални фалита[1]; погубила живота на няколко поколения българи чрез физически терор, икономическа изостаналост и тотално потъпкване на свободата.

Андрей Ковачев, евродепутат, шеф на българската делегация в групата на ЕНП