Четвъртък, 20 Септември 2018, 12:01
Frognews
23| 14893 |25.03.2013

Корупционната България: енергийните олигарси на БСП – статия пета

.
Документираните чрез СРС интереси на Красимир Георгиев в областта на енергетиката се разпростират в много направления:

 строителството на АЕЦ “Белене” и по-специално разпределянето на дейности между изпълнителя Атомстройекспорт и подизпълнителя – френската “Арева”, доставката на ядрено гориво и оборудване за АЕЦ “Козлодуй”, договарянето на бъдещи доставки на ядрено гориво и за “Белене”, договарянето на доставки на природен газ, доставките на енергийни компоненти и за трети страни (Украйна например), задгранични трансфери на електроенергия (най-често съвместно с друг един енергиен олигарх, специализирал се в тази дейност – Богомил Манчев). Не на едно място провежданите от него разговори засягат и темата за плащане на комисионни – както за него, така и за трети лица, от които зависят някои решения. Разбира се, в повечето случаи той проявява нужната предпазливост и изпозва само намеци и кодирани фрази, но в няколко случая се говори съвсем откровено за конкретни суми, проценти и начини на плащане.

Безспорно най-голям интерес представлява казусът с АЕЦ “Белене”. Няма – и не би могло да има каквото и да било разумно обяснение за това как един човек без каквато и да била официална позиция се оказва пряко замесен в договарянето на най-мащабния енергиен проект в новата история на България, от който до голяма степен зависи и националната сигурност на страната, както и нейните геополитически позиции. При това Красимир Георгиев участва не като експерт или консултант, а като неофициален преговарящ, който предлага “схеми” и варианти – и договаря подборности по проекта, посочва определени фигури, които са удобни да се включат като контрагенти, определя участието на официалните лица при неговото оповестяване, както и формите за неговото финансиране – в размер на милиарди евро.

Ето няколко характерни примера в това отношение. В разговор 286 например Красимир Георгиев води разговор със Стани (най-вероятно Станислав Георгиев, ядрен експерт, тясно свързан с БСП, изпълнителен секретар на “Български атомен форум”), с който споделя дословно следното: “Можеш да им кажеш, че това са подготвителни за съгласуване между големите началници и ние двамата изпълняваме тази роля тук, те там изпълняват с тяхното ръководство там. Идват, говориме, съгласуваме с министъра, връщат се, съгласуват. Ние двамата ще бъдем официално при тях като контрапартньор.”

В случая “те” са руснаците, съгласува се АЕЦ “Белене”, а министърът, с който двамата със Стани съгласуват, е Румен Овчаров. Става дума и за “Арева”, за “графика на мадамата, която сега била в Япония” – мадамата е Ан Льовержан, президент на “Арева”. Разработва се схемата за изгодни преговори – Стани посочва, че “срещата ще бъде отделно между Краси и руснаците, и отделно между Краси и “Арева”.

В разговор 298 с Любо (Любомир Велков – шеф на НЕК) става ясно, че Красимир Георгиев е говорил с руснаците, а “други хора” са говорили с французите при обявяването на резултатите от търга за строеж на АЕЦ “Белене” да се обявят инвестиции, създаване на съвместни дружества и т. н. В един момент той дословно диктува на шефа на НЕК до кого да изпрати покани – до “мадам ква беше” (Ан Льовержан), а също и до Шматко, Баденков, Кириенко.

В разговор 351 вече става дума за подписване на договора с Атомстройекспорт, което според Красимир Георгиев можело да стане до декември 2006 г. Събеседник е някой си Антон, очевидно руснак, на когото се съобщава, че ще бъдат поканени Кириенко и всички ръководители на Атомстройекспорт – но и че трябва да бъде излъчен определен човек, който да участва в преговорите за ядреното гориво – като Георгиев настоява това да бъде Василий.

Същият Василий е постоянен негов събеседник, свързан с амбициите “Фронтиер” да се наложи като основен посредник при доставката на ядрено гориво за България. Още в този разговор се посочва желанието на Красимир Георгиев “да заложим на такава схема, която да работи дълги години”.

И на схемата, както изглежда, е даден ход. В разговор 815 същият този Василий се обажда с опасението, че ЕС ще ги накара да направят доставките си чрез тях. Идеята и на двамата е договорите за руски доставки на ядрено гориво да бъдат подписани преди януари 2007 г., когато се очаква влизането на България в ЕС – и съответно влизането в сила на европейското законодателство, според което се позволява само 20% доставки от Русия. Красимир Георгиев съобщава, че ще подпишат предварителен договор, а после ще има договор за строителството (на ядрената централа), а за горивото ще направят отделен договор.

На опасенията на Василий, че от ЕС щеположат всички усилия да вкарат горивото в договора за строителството на централата, той възразява, че това зависело не от тях, а от българската страна. В крайна сметка се разбират да направят два меморандума, като Василий подчертава, че договорът вероятно ще бъде сключен между “Твел” и НЕК. Дребната подбробност е, че тази руската компания, която се появява на много места в разговорите като евентуален доставчик, въпросната ТВЕЛ – е същата, която беше уличена от ядрения дисидент Георги Котев като доставчик на нелицензирано преработено гориво за АЕЦ “Козлодуй”. И че същата продава ядреното гориво на близо 40% по-висока цена от нормалната, като тази разлика според запознати се преразпределя като комисионна между преговарящите и техните политически наставници.

Във финала на този разговор Василий съобщава: “Аз завърших оформянето на твоето споразумение. До края на седмицата ще събере всички визи и Батилков ще го подпише.” При което Красимир Георгиев отговаря: “Ще видим в тръжната документация какво е записано и ще се възползваме от него.”

Изглежда подобни “възползвания” е имало не едно и две в практиката на Фронтиера. За това какъв огромен корупционен потенциал се крие в неговата фигура на посредник, може да се съди по разговори 772 и 779 от описа на следствената служба, проведени на 14.11.2006 г., в които се обсъжда – с някой си Боян, най-вероятно Боян Сеченски, представител на Уестингхаус в България - офертата на Уестингхаус, която била по-ниска от тези на Атомстройекспорт, Арева и Фромаком – “малко над 200 млн. долара на енергоблок”. В следващи разговори – 796 и 797 – стават видни усилията на Красимир Георгиев да парира тази оферта. Особено впечатляващ е също разговор 805, в който съвсем очевидно се обсъждат комисионни за доставени турбоблокове, сумите и начините за превеждане на парите. Обсъждат се сумите, които трябва да получат от украинците за доставка на съответното оборудване, правят се сравнения с други корупционни плащания. Сродни проблеми се обсъждат и в разговор 835 с неизвестен мъж, който договаря плащания през кипърските компании “Блус” и “Блус Рок Кепитъл”. В тези разговори можем да срещнем следните думи, изречени от Красимир Георгиев: “Тия дет сме договорили да ни ги напише, ние сме ги договорили. Нали, разликата да ми я напише отделно, на такова, на отделни листчета. За Белене еди-какво си.” В други разговори се обсъждат банкови сметки, през които да се осъществяват плащания, откриване на фирми в Гърция и Македония – за “да затворят целия цикъл навсякъде” (разговор 840) и прочее необходими подробности за очевадно корупционни сделки.

За отбелязване е, че разсекретените от парламентарната комисия  за борба с корупцията СРС-та не са нито първите, нито единствените свидетелства за повече от странната посредническа роля, която Красимир Георгиев играе при договарянето на строителството на АЕЦ “Белене”. Един прелюбопитен документ се появява много преди тях – на сайта “Afera.bg” – на 24.10.2012 г. Става дума за секретна справка, изпратена от НСлС до главния прокурор Борис Велчев, в която следователите анализират именно въпросните разпечатки от СРС-та. Прави впечатление, че основният акцент в тази справка е свързан именно с корурупционните намерения, демострирани от Красимир Георгиев при договарянето на АЕЦ “Белене”. В нея между другото можем да прочетем следното:

“Става ясно, че Георгиев, по поръчение на Румен Овчаров, участва в схема за разпределението на дейности между АРЕВА и АТОМЕКСПОРТСТРОЙ. В контекста на фактическото разпределение на дейностите по реализация на проекта между тези дружества се обмисля възможния политически ефект и начините за намаляване на отрицателната политическа оценка.”

Цитиран е и разговор със Стоян Нешев (управител на Сименс-България), в който Георгиев заявява следното: “Румен поръча да помислим по някакъв начин с тебе и нещо да направим... иска Фраматом да обяви някаква инвестиция, че ще направи за българската икономика”. В контекста на разговора се изяснява – уточняват следователите – че задачата им е да поднесат тази новина за инвестиция в икономиката ни по определен начин и в точно определено време, с цел манипулиране на общественото мнение.

Особено впечатляващ е коментирания от тях разговор 232, в който Стени (Станислав Георгиев, изп. секретар на “Български атомен форум”) уведомява Георгиев, че “...машинката се завъртя и току-що ми се обадиха... искат малко повече информация кога евентуално ще бъде датата за анонсиране на победителя.” Двамата прецизно уговарят датата, така че желаният от тях ефектда бъде постигнат на фона на провеждания втори тур от президентските избори – сиреч обявяването на АСЕ за победител да озвучи победата на Георги Първанов. Конспиративно си разменят реплики за “обещания трийсет процента най-напред”, от които според следователите може да се направи извода, че става дума за комисионни.

Това са само малка част от далаверите, които могат да се доловят в тази разговори. Оказва се например, че както за Москва строежа на АЕЦ Белене и договорите за доставки на природен газ вървят в пакет, така те са в пакет и в интересите на Красимир Георгиев. В разговор 400 Красимир Георгиев говори с руснак на име Валерий, с който иска да уточнят схемите по Южен коридор и изпратената от него формулировка, която по думите му не била конфликтна. Става дума за отстъпка в инфлационния коефициент и за това, че Овчаров го е помолил, ако може, предварително да се договорят, “че там доставчикът ще бъде съвместно дружество за това количество Кю едно, което Валерий си е отбелязал”. В разговора се намесва намесва и името на руския премиер Медведев, като заинтересован по схемата, а Краси предупреждава, че Овчаров искал още веднъж да покаже този проект на премиера Станишев.

В други разговори става дума за продажби на ток. В разговор 383 например става дума за трансгранична търговия с електроенергия – за 50 мегавата, които да се изнесат в Сърбия. Коментират се високите цени и факта, че не могат да се намерят гарантирани количества за износ. Споменава се, че “Митьо (най-вероятно Димитър Гигов от Енергийна финансова група), за да не ги даде, при условие, че е добре мотивиран, значи наистина ги няма”. Съпоставят се възможностите за износ на хората около Георгиев с тези на TFT – компанията, чрез която изнася ток Богомил Манчев.

В по-късен разговор 392 Красимир спори с Любо (Любомир Велков, шеф на НЕК) за цените на продавания ток. Същият подчертава, че три и половина евро входящ капацитет е обявената цена за всички – и че не можел да направи изключение, тъй като бил давал “неприятни обяснения пред американското посолство за “Семпра”, освен това “десет месеца драли всички по 3 и половина”. Подчертава, че причината е в ТЕЦ Варна, които не са си доставили въглищата, после всичко щяло да се оправи. Един много характерен абзац от неговото изказване гласи следното: “Знае се и на колко купувате, и на кой продавате, и кога препродавате. И така, както се пази в тайна тази информация, всички се хвалят и всичко се знае. И накрая всичко отива при журналистите. И при тази ситуация не мога да поема риск, който между другото е двустранен.”

С това интересите на универсалния бизнесмен не се изчерпват. В разговор 311 например негова събеседничка е Корнелия – трябва ли да споменаваме коя – Корнелия Нинова. Става дума за проекти, свързани с офсетни сделки, конкурентни на защитаваните от Красимир Георгиев и движени от Роберто Лева. Както той се изразява: “Лева не може да се кара с тях, те си правят лични бизнеси, но ако можем, да ги спрем”. Корнелия Нинова се съгласява и получава един много често срещащ се в тези разговори отговор: “Ще ви бъдем благодарни, ха-ха-ха!”

Това според следователите, анализирали тези разговори, е сигнал, че услугата няма да остане невъзнаградена. Впрочем Красимир Георгиев използва случая и за да изрази други едни “благодарности” – към следователката Шарланджиева, която води делото срещу него – и която с последничеството на Корнелия Нинова всеки път режисира предварително неговите разпити – така, че да излезе сух от кашата, която е забъркал. Бизнесменът пита за нейния рожден ден и споделя, че тя е “страхотна”. В крайна сметка Корнелия съобщава, че заминава за Китай с премиера, и че ако иска, може да се присъедини към делегацията, тъй като записванията ставали при нея.

Има и още по-куриозни случаи. В разговор 554 например той звъни на някоя си Калина и иска да се свърже с Димана, за да провери коя банка българска собственост е останала непродадена. Имало купувач на банка и трябвало да го насоче откъде да вземе някакви данни, годишни отчети, клиентска база, но “тихо, без да се шуми”. В разговор 611 Красимир Георгиев лобира директно за назначаването на някакво свое момче за председател на Регионалния административен съд – София. Става ясно, че вече го е представил и на Ахмед (Доган), и на Румен (Овчаров). Човекът казал, че ако бъде назначен, ще бъде на разположение негово разположение.

Най-впечатляващ от всичко обаче е начинът, по който се договарят и мислят огромни по мащаби проекти в енергийния сектор по време на управлението на тройната коалиция. Става ясно, че официалните политически лица просто са делегирали правата на преговарящи на енергийните мафиоти, като при това се чувстват сигурни, че каквото и да се случи, тяхното не се губи. Така че при определени случаи енергийните олигарси и министрите просто сядат заедно на масата и договарят по-изгодното за тях решение – независимо дали същото е изгодно или обричащо за България. СРС-тата просто гъмжат от подобни договаряния.

Например: в разговор 684 Красимир Георгиев се обажда на Бого (Богомил Манчев) и получава от него оферта да обсъдят заедно с Румен (Овчаров) “една структурна схема под ИПСИ контрактора”. “Като се срещнеме” – казва Бого – “ще ги вадиме тези картинките и ще пишем имена, ще ти кажа какво съм мислил по въпроса и после ще убеждаваме другия там. Да ти кажа какво са говорили поручика (собственикът на агенция “Фокус”) и Дилов (Любен Дилов – син), и аз, и ти, за да може, достигнали сме съгласие, как ще я караме натам.”

Често пъти при конфиденциални срещи си общуват с SMS-и. Такъв е случаят и на 26.11.2006 г., когато Красимир Георгиев праща съобщение на Любо (Любомир Велков), че се събират в ресторант “Балкани” заедно с Р.О., Бого и И. Генов (Румен Овчаров, Богомил Манчев и Иван Генов, изп. директор на АЕЦ “Козлодуй”). Тема на разговора – АЕЦ “Белене”. От съобщението става ясно, че ресторантът за тази конспиративна среща принадлежи на Румен Овчаров.

Та ако се питате кой и как е договарял АЕЦ “Белене”, вече имате отговора: ами тези типове. И бъдете спокойни – това далеч не е всичко – и договорите с “Мариците” са минали през вещата ръка на Фронтиера. Но за това – в следващата статия.

Едвин Сугарев, svobodata.com
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Константинов: Тези, които се палят, не са нормални, а ние ги героизираме 63| 7837 |22.03.2013 . ПАСМИНА ОТ КОМПЛЕКСАРИ 7| 6716 |20.03.2013 . Таксиметраджия: Българите пречат на България 16| 9316 |13.03.2013 . Уго Сидеров и чаветата 42| 6472 |11.03.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах