Реклама / Ads
0| 4361 |11.11.2015

Върши се престъпление и геноцид на българския селянин

.
Производството на храни може да се превърне в единствената антикризисна програма, ако гледаме на кризата така както азиатците, които я обозначават с два иероглифа «КЕЙ» и «ДЖИ», превеждани като ОПАСНОСТ и ШАНС.
Темата ме вкарва в икономическа обосновка и анализ на този производствен процес, който не е подвластен на икономическото неолиберално производство, което винаги търси икономически растеж и конкуренция.

Земеделското производство е биологично производство и е в пряка зависимост от интелигентността на нацията, защото се отглеждат растителни и животински видове. Ако аграрната наука е добре развита, тя ще предоставя по-продуктивни сортове и породи, с което ще допринесе за по-доброто хранене на нацията. Само прилагайки съвременните методи на популационната генетика, можем да повишим продуктивността, а когато прилагаме и методите на математическото моделиране и оптимиране на производствените процеси, ще имаме и по-ефективно производство.

Основната цел на аграрното производство е изхранването на нацията и подържане на земята в добро състояние, така че да може да  изхрани още много поколения. Земята е ограничено средство за производство и затова трябва да се предоставя на тези, които имат знанията и уменията да я обработват, т.е. имат завършено аграрно образование.

Днес аграрният сектор е най-неграмотният сектор в икономиката, хората със средно и висше образование са 4,5% и това е в края на програмния период 2007-2013. В началото бяха 1,8%, което е 4 800 компетентни производители срещу 27 000 по време на социализма, от които 8 500 научни работници. Поради това, че земята е ограничен ресурс, трябва да се въведе лимит за ползване,  иначе има опасност нацията да изпадне в хранителна зависимост и да се саботират правителствата и националната сигурност. Точно това се случва сега – 5600 души едри арендатори обработват 80% от обработваемата земеделска площ, като средният размер е 5400дка при 550 дка за фермер от Германия.

 

Това, което имаме в момента като земеделско производство, представлява 10% от прозвежданото през времето на държавно- плановото производство и заема само 4,8% от БВП на страната, което е отчайващо ниско за страна с аграрен потенциал и възможности да достигне поне 12-13%, да не казвам, че има реални възможности да се достигнат и 22%. Натовареноста  на 1хек, изразена в брой животински единици, е 0,3, което обрича българите на глад и показва че броят на животните, които имаме, е отчайващо малък, а този показател е много важен и за развитието на екологични производства.  Когато секторът не е развит, това се отразява и на безработицата и затова днес най-висока е безработицата в селата - при средна за страната 11,5%, в селата е 22-23%, а в селата на Северна България като Хайредин е 87%, Борован - 85%. В аграрното производство е заета едва 1% от работоспособната работна сила, при 30% в Румъния.

 

Влязохме във втория програмен период, като програмата беше връщана три пъти, а при последното връщане бяха зададени 560 въпроса. Никой не си направи труда да анализира допуснатите грешки и да направи оценка на въздействие върху отделните сектори. Това, което се случва в момента, е престъпление и геноцид на българския селянин, който през 21 век е обявен за ненужен и излишен. В много кратки срокове трябва да се каже на хората, които живеят в селата,  какво ще работят и как ще си изхранват децата, каква е новата функция, които им отрежда  неолибералният модел. След като нещата започват да стават все по-зле, е време да се предложи спасителна програма. Затова си позволявам да предложа: НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ  НА  АГРАРНОТО ПРОИЗВОДСТВО. Основната цел на програмата е производство на храни. Това е единственото, което ни индентифицира като нация, затова трябва да го отстояваме и да отвоюваме хранителния си суверенитет. Храната е елемент от националната сигурност и гарант за нормалното ни съществуване, докато гладът е оръжие за масово унищожение.

 

Всяка държава минава през три етапа на своето социално икономическо развитие като първият етап е развитието на аграрния сектор. Не е нормално в 21век с добра и високопродуктивна техника държавата да не може да се изхрани и да внася 80% от храните. Не е необходимо да адаптираме чужди системи, а трябва да се насочим към старата система, която работеше и даваше много добри резултати и да я приспособим към днешните условия. Системата беше разработена от акад. Ц. Хинковски след завръщането му от САЩ, където беше представител на аграрния сектор в нашето посолство. Тази система обединява четирите вида стопански субекта като ги насърчава и подпомага. С аграрно производство се занимаваха ТКЗС-тата като кооперативни структори, ДЗС, институтите и опитните станции като държавни структури, които държаха генетичния ресурс и научното обслужване /внедряване/. Частните стопани бяха другият стопански субект който получаваше безплатно ветеринарно обслужване, безплатно осеменяване и безплатни разплодници. С тази схема успяхме да станем най-предпочитаният партньор за търговия на животни, защото имахме количества, качество и ниски цени.

 

Като аграрен експет с натрупан опит и знания съм разработил програма за производство на ХРАНИ. Производственият обем е изчислен на базата на еврапейските норми за хранене, умножен по броя на гражданите плюс 5-те милиона туристи които посещават България. Европейските норми са: мляко - 385 л, месо - 85 кг риба - 18 кг, яйца - 240 бр. За да може държавата да ги гарантира, тя трябва ДА СТАНЕ РАВНОПРАВЕН СТОПАНСКИ СУБЕКТ, използвайки държавната и общинската земя, както и непотърсените земи и земи на граждани, които да ги предоставят срещу договор за наем. В страната има много държавни и общински постройки, които се разрушават и не се използват Те трябва да се отремонтират, да се заселят с елитни животни, т.е. отново да станат генетични центрове, които ще обслужват стопаните. За да се гарантира натуралното производство, то трябва да бъде обезпечено с необходимите фуражи и затова държавата трябва да разработи ЕДИНЕН ФУРАЖЕН БАЛАНС, който се изчислява за всеки продукт съобразно нужните ХЕ за 1кг продукция. За да се гарантират тези натури, зърнопроизводителите трябва да произведат по 960 кг зърно на глава, от които 220 кг  ще отидат за хляб и хлебни изделия  а останалите 740 кг ще се използват за фураж. Чрез производството на храни държавата ще реализира своята социална програма, подсигурявайки реални работни места и евтина храна. Всички средства, които се пилеят от различните оперативни програми и тези от ПРСР ,ще се насочват само в тази дейност. Ако програмата бъде реализирана в пълен обем, тя може да създаде 500 000 реални работни места и още 300 000 в съпътстващи дейности. Отделно от това, социологическо проучване на Галъп показва, че 87% от българите предпочитат БЪЛГАРСКОТО - мляко, месо, сирене, колбаси, плодове, зеленчуци, плодови и зеленчукови  консерви, но НЯМА ПРЕДЛАГАНЕ на тези продукти.

 

Другият важен аргумент е наличието на традиции, знания и опит както и на природни дадености или, казано кратко, след като сме го правили преди, защо да не го направим и сега. Само производството на храни може да създаде поминък на селяните, което ще спре обелюдяването и ще намали демографският срив.

 

Единствено и само животновъдството може да наеме на работа неграмотни и по-възрастни хора, като и да създаде работни места на цялата територия на страната. Живодновъдната продукция и въобще храните са експортни стоки и в момента 75% от износа ни е аграрна продукция, за съжаление суровина, и е с много малка добавена стойност.

 

Другият аргумент е свързан със световните тенденции, които показват, че през 2050 г., когато населението на земята нарасне на 9,5 милиарда, производството на храни ще трябва да се увеличи с 40%, така че това производство ще се развива и ще е единственият ни шанс да успеем да излезем от кризата. Производството на храни може да се превърне в единствената антикризисна програма, ако гледаме на кризата така както азиатците, които я обозначават с два иероглифа «КЕЙ» и »ДЖИ», превеждани като ОПАСНОСТ и ШАНС. Азиатците гледат на кризата като на предизвикателство за промяна и шанс за ново възраждане. ЕТО ТАКА ТРЯБВА ДА  ГЛЕДАМЕ И НИЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ХРАНИ.

Предлагах тази програма на Орешарски, предлагах я и на Б.Борисов, сега продължавам да я предлагам, защото това е  шансът да спасим нацията и държавата.

 

н.с. І.ст. Йордан Малджански         

гр. Враца 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Гамизов: Страхувам се, че правителството ще завърши с бунт 0| 5328 |22.07.2015 . Проф. Йорданов за Фрог: По черепа на атентатора от Сарафово свършихме добра работа 3| 6902 |15.12.2014 . Завършиха разговорите между ЧЕЗ и НЕК за ТЕЦ "Варна" 0| 4565 |02.11.2014 . Акад. П.Иванов: Наводненията са етнически геноцид 39| 7238 |08.08.2014

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ