Петък, 21 Септември 2018, 19:04
Frognews
5| 4910 |24.06.2013

Защо не трябва за изравняваме дърветата с тревата?

.
Вече сме много близко до истината. А тя е казана отдавна в духовните учения. В тях демокрацията съществува само като правото да си свободен за да се развиваш и еволюираш.
Всичко, което ни трябва за да си го обясним се намира в природата и тук сравнението в тази статия между дърво, храст и трева  е много уместно. Ние знаем, че без често срещаната неудачна намеса на човека, именно без нея, всичко в природата е хармонично. Всичко, защото се подчинява на Божествени закони, според които всяко природно създание има своя цел, за която съществува и служи. Дървото се стреми по-силно да е по-близо до извора на живота-слънцето и затова израства по-високо, но то-дървото също така дава своята сянка, своята влага за да подхранва тези растения, които са под него. Тревите и храстите под дървото също дават своята взаимност – тор за дървото. Така в природата всичко е в симбиоза и всяко едно творение се явява зависимо и помагащо на другото. И това се отнася за целия минерален, растителен и животински свят и всяко създание се храни или е храна за други. В духовния свят това се нарича СЛУЖЕНЕ.  Сега е време хората да разберат смисъла на своето съществуване, като тяхно исконно право, но и задължение пред Бога. В природата няма да видим храстите или тревите да желаят да отрежат дървото. Слава Богу, че нямат развито свойството да разсъждават – те само могат да ни дават пример за естествения ход на нещата. Но човекът като разсъждаващ субект има едно качество, което ярко се откроява, когато той не е достатъчно еволюирал и то се нарича егоизъм и като негова последица покълва завистта. Това качество е хубаво да го разгледаме и от гледната точка на исторически и политически влияния. Когато дадена обществена система се опитва да  внуши на всеки човек правото да притежава без да го е заслужил с труда си и то само защото е ощетен в своите възможности, но  това ощетяване му дава предимство да получава наготово, тогава имаме нарушаване на Божествените закони. Тези закони при човешките същества са още по-многообразни в своята взискателност защото този, който е надарен с повече възможности да твори и така да тласка към развитие човешкия род като допринася за неговото по-осъзнато ментално (умствено) издигане, е длъжен да изрази своята дарба като дар за тези, които са по-неспособни от него защото това е неговия дълг и към Бога. Но в духовните закони има и нещо, което излиза извън нашите разбирания за правото на най-умните да управляват  човешките същества. Казва се, че развитият ум е пагубен, когато липсва зова на душата защото тя точно е връзката ни с Божественото, което се изразява осезаемо най-вече в нейните импулси към Любовта и Доброто. И като пример се дава Хитлер, човек с много добре развит и организиран ум, но лишен от необходимите душевните качества за да бъде еволюирало и полезно за планетата Земя човешко същество (по-скоро опасно вредно). Точно примерът с Хитлер хората е необходимо да осъзнаят и да видят като един служещ ни за отвратителен пример феномен.

За да проследим последователно това, което духовния импулс изисква от нас трябва да схванем и още нещо: човекът, който е достигнал по-високо ниво на интелектуални способности (т.е. дървото) служи със своя труд на по-неразвитите(храсти и треви) защото със своите творчески способности  тласка както тяхното развитието така и изобщо  цивилизацията, а това е важна духовна необходимост. За да се спази духовната зависимост е също така необходимо тези, които са по-неразвити да благодарят на тези над тях и да ги уважават дълбоко в своите пробуждащи се души. Абсолютен анахронизъм е човек с душевност намираща се на по-ниско ниво да ръководи и управлява човек, който е душевно напреднал. Така, като обобщение трябва да кажем, че пътя на хората към духовната сфера минава през развитие на ума и постепенната връзката на последния  с душата. Затова тоталитарният строй, който даде своя отпечатък на сегашните по-възрастни поколения, изврати нашите истински разбирания за чест, достоинство и правилни отношения защото заклеймяваше в известна степен интелекта, поставяйки  на първо място като ценност физическия труд без да уважава тези, които можеха да дадат развитие на нацията и внушаваше обезценяване на труда на последните. И сега берем плодовете на този анахронизъм защото хората, които имат по-ограничени умствени способностите както и тези, които биха проявявали добре своите физически такива и считащи, че умственият труд не изисква такива усилия и е по-лек (неразбиращи, че това е само погледнато физически),  тези хора не виждат висотата на духовното и проявяват незаслужени претенции. Затова 45 години може би ще ни костват 100 години не само икономически, но и духовен застой.

И все пак като говорим за човешко развитие и човешки отношения не може да не засегнем въпроса за парите защото те определят (най-малко) нашето физическо оцеляване. Трябва да знаем, че духовните учения имат много ясна и последователна  идея по този въпрос. За разлика от битуващите разбирания, че парите нямат отношение към духовността, ни се казва, че парите са материализирана духовна енергия. Притежаването на тази енергия не е в прерогативите на всеки, но нейното нечестно  притежаване с измама и лъжа е огромно нарушение, което рано или късно има своето пагубно отражение върху душата в най-висшия й свят. Но човешките същества, които са благословени да я притежават, са натоварени с голяма отговорност. Първото и основно  правилото е  тези хора да са придобили големи парични ресурси като са вложили своя огромен духовен и човешки умствен и творчески потенциал на еволюирали същества; второто е, че тези средства трябва да бъдат много отговорно и почтено разпределяни между тези, които са помагали (всеки на своето възможно ниво) в трудовия процес, необходим за тяхното придобиване.  Всички знаем как все още това разпределение не се извършват (или много рядко се извършват) по този справедлив начин. Човешкият егоизъм, човешката завист и злоба са резултат от нарушението на тези висши духовни правила. Тази несправедливост е причината за ширещата се неправда и човешка наглост, която много често води до войни. Хората, за сега, не винаги имат ясна преценка и критерии за оценка на своите висши възможности, своя принос и неговата ценност в духовен смисъл, но колкото по-бързо се развиват толкова по-добре ще осъзнават своето място и ще благославят своя труд. Този процес ще бъде дълъг, може би с криволичания, но резултатен.

Като заключение на тази толкова обширна тема, имаща като своя основна база  духовните учения, трябва да кажем – нищо никога не е загубено; може би само закъсняло, но очакващо своя Светъл Ден!

                          

Автор: еЛ еМ*


*(името е изписано по този начин по молба на авторката)
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Проф. Вучков: Защо изкарват Кунева Господ с рокля? 86| 10839 |29.03.2013 . За БТВ, Криско и защо така НЕ Е честно 25| 31240 |09.08.2012 . Защо няма да чистя България за един ден 75| 25357 |08.05.2012 . Защо българите са сред най-нещастните народи в света 49| 16325 |09.04.2012

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах