Понеделник, 24 Септември 2018, 20:49
Frognews
1| 5058 |23.05.2007

Генералът, законите и компроматите

.
Да караш някого да направи нарушение в твоя полза, защото не си сигурен, че ще спечелиш състезанието с честна игра, като го заплашваш, че ще обвиниш него за провала си, на български език се нарича изнудване.
Елизабет Дафинова
Миналата седмица столичният кмет и неформален лидер на ГЕРБ Бойко Борисов ни в клин, ни в ръкав обяви пред информационна агенция, че БСП и ДПС се канели да фалшифицират изборите за евродепутати. Повод за изявлението му беше отказът на ЦИК да допусне представители на партията му в секционните избирателни комисии, защото по закон техният състав се формира на базата на парламентарното представителство на политическите сили. Според Борисов обаче, въпреки че законът не допуска извънпарламентарни партии да участват в изборните комисии, „обществената подкрепа и одобрение на ГЕРБ са достатъчен аргумент”.
Аргумент за какво? За заобикаляне, нарушаване и потъпкване на закона? И то точно от хората, повечето от които юристи, призвани да го прилагат до последната буква. Та нали сме тръгнали да ставаме европейци, а в ЕС спазването на правилата е желязно изискване. Ако ЦИК започне да прави груби компромиси със закона, как ще бъдат мотивирани по-долните звена да не го газят, как ще бъдат убедени българските граждани, че изборите са сравнително честни и не се подаряват служебни победи.
И откъде Бойко е толкова сигурен в „обществената подкрепа и одобрение на ГЕРБ”, след като партията му не се е явила на никакви избори до този момент? В името на какво столичният градоначалник призовава членовете на ЦИК да не спазят закона? Заради някаква важна национална кауза или за решаването на изключително значим държавен проблем? А може би, за да бъде разкрит опасен престъпник? Не, просто и ЦИК е длъжна да сведе глава пред „космическия” рейтинг на Генерала, умишлено изграден от социологически агенции и медии, и да направи това, което той й повелява. С други думи, Бойко Борисов е над закона. По-точно, когато му е изгодно, някои закони може да не важат за него и новосъздадената му партия. Но виж, когато се отнася до други, особено от управляващата коалиция, за тях законите трябва да важат с двойна сила, ако може. А всъщност, в белите държави законите съществуват, за да се спазват и всички са равни пред законите – и управляващи, и опозиция, и граждани, и „божествени” кметове и главни секретари на МВР.
Това обаче, Бойко Борисов така и не го научи – нито през четирите години в МВР, нито година и половина в софийското кметство. Не случайно, докато се подвизаваше във вътрешното министерство и водеше тълпи журналисти на местопрестъпленията да изпотъпчат уликите, неслизайки от телевизионния екран, много юристи публично го съветваха да вземе да прочете някой и друг закон, преди да се изкаже. И сега, няма ден, в който той да не присъства във вечерните новини на телевизиите и радиата. Няма ден, в който да не е отразен с по-голяма или по-малка дописка, или поне със снимка, по страниците на вестниците. Интервютата са отделно. Ами, именно на това и само на него се дължи „героичният” образ, който гражданите и да искат, няма как да не забележат. Защото им се натрапва отвсякъде. И затова вероятно Борисов си мисли, че има голяма обществена подкрепа и одобрение. Само че тези неща се разбират реално на избори.
Освен че призовава ЦИК да наруши закона, Бойко Борисов продължава да си служи с не особено цивилизовани и регламентирани начини за оказване на въздействие. Да караш някого да направи нарушение в твоя полза, защото не си сигурен, че ще спечелиш състезанието с честна игра, като го заплашваш, че ще обвиниш него за провала си, на български език се нарича изнудване. Може да се нарече още рекет. Нещо подобно гледахме на парламентарните избори през 2005 г. След като Борисов не донесе очаквания, а може би и обещан от него, резултат като водач на 2 листи на НДСВ, той обвини за това ръководството на жълтата партия. След което започна да рекетира лидера на НДСВ и обкръжението му на всяка цена да остане на поста главен секретар на МВР. Но като не стана и това, се разсърди на всички управляващи и се кандидатира за кмет. Фактът, че в град с население над милион и половина излязоха да гласуват 300 000 души, съвсем не означава, че Бойко е № 1, а означава, че избирателите не желаят да гласуват, защото не виждат за кого, в тази категория влиза и Генералът.
Друг въпрос е, че кметските избори са мажоритарни и не става въпрос за някаква безлична партийна листа, в която трудно можеш да запомниш повече от 2-3 имена. И онези, които пуснаха бюлетина за Борисов, вероятно са се надявали, че гласуват най-после за здравата ръка. Само че тази здрава ръка до сега не е пипнала почти нищо здраво в общината, но в замяна на това продължава напоително да обяснява пред медиите кой й пречи да си върши работата, като в кюпа са и законите.
След кампанийното запълване на дупки по улиците (които междувременно пак цъфнаха) в началото на кметския мандат на Борисов, никаква промяна не се наблюдава в столицата, камо ли Генерална. И вместо градоначалникът да подгони общинските чиновници да въведат ред поне в уличното движение, което от ден на ден се затапва все повече и повече, той се жалва пред пресата, че разни политически сили, дето ги било страх от него, му готвели компромати и заговори. „В момента София представлява един безплатен паркинг”, сподели наскоро един таксиметров шофьор, провирайки се с сред застопорените от ляво и от дясно на платното преводни средства. Той се чудеше какво правят общинските власти, та не разчистят центъра от спрените навсякъде возила, защо не се определят сини зони, защо не се въведе платено паркиране в центъра, защо не се синхронизират светофарите по големите пътни артерии, за да се намалят поне малко задръстванията...Но ежедневните терзания на софиянци сякаш не вълнуват особено кмета. Той има други (предизборни) дертове. Генерални откровения пред столичен седмичник: „Те (от ДПС – б.а.) са поръчали включително и книги. Романи, в които аз съм негативен герой. Има такива на пазара, където ни в клин, ни в ръкав накрая като епилог се появява досието на Бойко Борисов. Това е съвсем по ченгесарски. Направено е типично по науката за създаване на компромат – да удариш човека там, където той смята, че е най-силен. Атакуваха царя, че не може да говори. А това е най-силното му качество, защото говори с французите на френски, с англичаните на английски и т.н. Но тези, които не могат да мъцнат, казват, че не може да говори. Най-силната ми страна е, че съм много добър полицай, доказан и признат. И те казват: той е мафиот.” С вариации на на тази теза са пълни почти всички медии. Същевременно неформалният лидер на ГЕРБ не дава смислен и конкретен отговор на въпроса как така един от учредителите на сдружението му и водач на „братската” формация „Справедливост” Сезгин Мюмюн стана източник на компромат, целящ да удари ДПС и „Атака”.
Проблемът е в това, че през последните 17 години, докато много от българските политици си играеха на политика съвсем аматьорски, то ДПС наистина правеше политика и последователно постигаше целите си стъпка по стъпка. Не с много празни приказки, а с конкретна дейност сред структурите си и желязна организация. И на изборите за евродепутати ДПС едва ли ще си губи времето да пише романи за измислени герои били те положителни или отрицателни, а ще мобилизира електората си до крак, за да прати в Европарламента не трима, а четирима свои представители.
Всъщност, погледнато от по-различен от обичайния ъгъл, поведението на Борисов е на човек, който предварително иска да се застрахова, да посочи причини и виновници, ако не постигне резултат, дето на него му се иска или съответстващ на обществените нагласи и очаквания. Тази защитна позиция е удобна и безопасна, това е позицията на политическите паразити – лошото е, че е временна. Рано или късно балонът на изкуствено създадения медиен образ се пука. А носителят му от висотата на „Осанна!” се сгромолясва в жестоката реалност на „Разпни го!”
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Проф. Р. Димитров: Договорът с Македония засега е само на хартия 1| 2796 |22.09.2018 . В. Чернева: Кабинетът няма да има позиция по казуса „Орбан“ преди европейските избори 13| 4808 |22.09.2018 . Президентът Радев: Независимостта - пример как с воля народът става господар на съдбата си 5| 2723 |22.09.2018 . Ангел Славчев за Фрог: Тресем се от корупция, а Пламен Георгиев „пее песнички” в градините 9| 5370 |21.09.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах