Неделя, 18 Ноември 2018, 00:13
Frognews
0| 4354 |03.05.2007

Изригване зад кадър

.
Скандалът, който изригна в публичното пространство всъщност е само отзвук от истинското бойно поле, на което фронтално се сблъскаха икономически и политически интереси. Истинският сблъсък остава извън кадър, но онова, което все пак се вижда ясно, може да бъде систематизирано в няколко основни насоки.
ст.н.с., д-р Антоний Гълъбов, социолог

Преди всичко, не става въпрос за делото “Топлофикация” или поне не пряко. Второ, не става дума само за приватизацията на “Булгартабак” или поне не единствено. Трето, размяната на заплахи, инсинуации и компромати не е резултат от лична неприязън или индивидуални интереси, или поне не изцяло. Четвърто, както и през 2005 година, този скандал ще има политически последствия и те ще се отразят, както на резултатите от европейските избори, така и върху цялостното позициониране на политическите партии от управляващата коалиция. Пето, скандалът няма да утихне постепенно, а ще бъде потушен, но не и преди наяве да излязат и други подробности от фронтовия пейзаж. Става дума за сериозен, структурен конфликт, който вече не може да бъде управляван с традиционните средства на масовата пропаганда и агитация, които до сега предпочитаха да използват управляващите.
През този скандал се виждат добре част от очертанията на много по-сложната система от противоборства и зависимости, която компрометира модерното демократично развитие на България. “Топлофикация” не е истинското бойно поле. Тя е била част от “инвестиционния” портфейл на различни политически брокери през изминалите години. В много отношения делото “Топлофикация” напомня много повече за черна взаимоспомагателна партийна каса, захранвана с пране на пари, отколкото за обичайната злоупотреба с власт и източване на публични средства за лично облагодетелстване. Вече никой не се съмнява, че Валентин Димитров е бил използван като елемент на трансмисия, а не като двигател на цялата операция.
Разширяването на обхвата на разследването, както и политическият натиск от страна на европейските институции, застраши основни дялове от акциите на играчите на пазара на българската политическа корупция. Част от “свързаните лица” в тази афера се оказаха прекалено уязвими в други, сходни по дизайн, но значително по-големи спекулации. “Осветяването” им обаче не е резултат от повишена ефективност в противодействието срещу корупцията и организираната престъпност. Те бяха атакувани от своите конкуренти, които изчакаха подходящ момент, за да стартират процедурата по предизвикването на публичния скандал.
В края на 2004 година, за пореден път НДСВ се опита да приватизира “Булгартабак”. Процедурата бе провалена, а още в началото на 2005 година, страната ни навлезе в атипична парламентарна криза. ДПС предприе контраатака като изтегли собствения си политически клин, наречен “Новото време” и по този начин отне парламентарното мнозинство на НДСВ. Цената, която трябваше да заплатят жълтите, за да завършат мандата си бе смяна на Председателя на Народното събрание и преди всичко – оставка на вицепремиера и министър на икономиката Лидия Шулева. Три години по-късно, политическото напрежение и взаимната неприязън в отношенията между двете формации-членове на европейското либерално семейство, продължават да минират тройната коалиция.
Като че ли БСП се опита на няколко пъти да избере подобен сценарий на поведение. В началото отделни групи от интереси в БСП се опитаха да ограничат контрола на ДПС върху аграрния сектор, настоявайки за създаването на самостоятелна агенция по горите, която да е управлявана от тях. Последваха сходни маневри и по отношение на околната среда и водите. ДПС не само отстоя позициите си, но и гарантира контрола си върху Държавния резерв чрез зрелищна операция по отстраняването на всеки, който се противопоставяше на концентрацията на властта във ведомството. Изглежда, че поредният опит за приватизация на “Булгартабак”, който ДПС успява да блокира от известно време на равнище Министерски съвет, предизвика част от трусовете, които в момента привлякоха общественото внимание. И все пак, зад декора на този пореден скандал в стил Али Баба и четиридесетте разбойници, изглежда че съществуват много по-сериозни интереси и опасения.
Опитът за налагане на тотален монопол върху енергетиката от страна на БСП чрез фигурата на Румен Овчаров, очевидно предизвика напрежение, както в рамките на самата партия, така и в отношенията с ДПС. Бойко Борисов настоява, че корупционните схеми, покровителствани от Румен Овчаров, се простират и върху НЕК, Марица-Изток и Държавния резерв. ДПС има свои амбиции в енергетиката, но поне засега не разполага с необходимите ресурси, за да противодейства ефективно на онези български интереси, които доведоха до безпрецедентно разширяване на енергийната зависимост от Русия. Освен всичко друго, сблъсъкът изглежда по-скоро местен, отколкото геостратегически. Поне засега.
Още когато бе конструиран този кабинет бе ясно, че събирането на енергетиката и икономиката в едно мегаминистерство и то под ръководството на Румен Овчаров, ще предизвика проблем. Този ход бе част от вътрешнопартийните битки сред крилата на двамата заместници на Сергей Станишев, чиято борба за надмощие е на път да взриви крехкото равновесие, на което разчита за оцеляването си във властта БСП. Станишев няма нито капацитет, нито воля за неутрализиране на двамата си заместници. Задълженията му към мандатоносителя ДПС се изчерпват с това да сдържа амбициите за промяна на пропорциите в “блатото” 3 – 5 – 8. Затова няма никакво основание да се очаква, че евентуална негова намеса би довела до преодоляване на конфликта. След всеки пореден сблъсък ДПС става по-силно, тъй като поставя новите си изисквания пред временните си партньори във властта. Същото ще се случи и сега, но както и преди, арбитър на новото предоговаряне на интересите в триъгълното съглашение отново ще бъде Георги Първанов, а не Сергей Станишев.
Единствената публична фигура, която разполага с необходимите правомощия и свобода на действие е Главният прокурор на Републиката. Неговата намеса би могла не само да охлади страстите, но и да създаде реални предпоставки за избягване на изглеждащите все по-вероятни наказателни санкции спрямо България от страна на Европейската комисия. Но истинският проблем е в това, че Борис Велчев се сблъска през изминалата малко повече от година с мълчалива, но решителна съпротива, която достигна дори до откровен бойкот на амбицията му за реформи в прокуратурата. Ако той не получи незабавно необходимата политическа подкрепа, разрастването на скандала е неизбежно. Подобна подкрепа може да има своя реален резултат, само ако е генерирана над и встрани от управляващите механизми на триъгълното съглашение, а това означава единствено и само от президентската институция. Поне засега, очевидно Първанов предпочита да се дистанцира от проблема, което увеличава зависимостта му от участващите в него корпоративни интереси.
Задълбочаването на конфликта е неизбежно. Но не поради поредната прибързана инициатива на СДС за искане на вот на недоверие на цялото правителство. Проблемът на спора, който предизвика мащабния сблъсък на корпоративни интереси по цялото бойно поле, не е решен. Той не се свежда само до това “Булгартабак” да продължи да функционира като инструмент за гарантиране на монополното политическо влияние на ДПС. Част от този проблем са и позициите спрямо достъпа до средства от европейските фондове, а някъде в дъното личат и смътните очертания на крупни интереси, свързани с офсетови сделки за модернизирането на българската армия. Амбициите на нито един от крупните корпоративни субекти в този спор не могат да бъдат задоволени само с призиви за мирно съвместно съществуване. Затова, дори и набързо потушени, бойните действия зад кадър ще продължат докато не постигнат ново междинно равновесие. Неговият политически профил ще се очертае на местните избори, а устойчивостта му ще определи разпределението на властта в следващото Народно събрание. Но независимо от факта, че този скандал е само “битка по пътя” на властта, дълбочината и обхватът на пробивите, които той предизвиква, правят все по-възможно предизвикването на правителствена, а след това и на парламентарна криза, която може да доведе до предсрочни избори.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Ренета Инджова: Народът се събужда, Борисов няма визия за страната 9| 5134 |16.11.2018 . Радев: Гражданите виждат, че не са приоритет и излизат на улицата 14| 3663 |16.11.2018 . Борисов в Солун: Няма по-добро място от ЕС 8| 2419 |16.11.2018 . Страхил Делийски за Фрог: Борисов се криеше, появи се след похвалите от Брюксел 17| 11564 |15.11.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах