Четвъртък, 20 Септември 2018, 06:08
Frognews
26| 10293 |26.07.2013

Протести и медийни близалки - малоумие надвечер

.
Прекалихме с всичко! Няколко дни вече протестиращи, политици, анализатори, коментатори, актьори, журналисти, полицаи и кой ли не още дъвчат едно и също – насилието. Македония да ни бе обявила война, нямаше толкова да глаголстваме.
Полицията.Какви ги свърши тя в онази нощ. И без да си специалист бе видно, че няма стратегия, взимат се кофти решения, водещи до още по-кофти резултати. Вътрешният министър Цветлин Йовчев може и да е професионалист, но в онази вечер това не пролича. Кой кретен реши, че бял автобус може да мине през множеството протестиращи, а те да му направят шпалир и да го приветстват с „Лека нощ”? Глупаво решение, което заслужава най-строго наказание, защото застраши живота на десетки хора и от двете страни на барикадата. Това, че Йовчев бил поел някаква отговорност, е само прах в очите на обществото. Прав е главният прокурор, че трябва веднага да се разследва кой, как и защо. Но истински, а не да се отбие номера.

Повечето полицаи действаха объркано, хаотично, не знаеха какво точно се иска от тях. На десетките кадри се служители без каски, други със скрити лица, някакво блъскане с щитове, размахване на палки като в кръчмарско меле, откъслечни команди. Къде са обучавани тези хора? Кой ги е учил да се движат като тълпа без никакъв синхрон? Загадка.

Глупави, неаргументирани и хаотични действия и слаб командирски контрол, още по-слабо ръководство от върха надолу. Не е болка за умиране да признаеш, че си сгрешил. Лошо е, когато се опитваш да прехвърлиш вината.

Протестиращите. Тези от първата редица влязоха в пряк контакт/сблъсък с полицията. Дали са го искали или им се наложи, защото нямаше къде да отидат? Вече е все едно. Просто така се случи. Повечето от тях се държаха адекватно: дадоха отпор, какъвто бе възможен в подобна ситуация, някои бяха завладяни от емоцията (съвсем естествено и логично) и размениха удари с униформените, трети се опитаха да играят ролята на стена пред нахалния автобус, на който въобще, ама въобще не му беше мястото там. Някои хвърлиха камъни. А какво друго да хвърлят? Коктейл „Молотов”? Димки? Запалителни вещества? Самоделни бомби? Не се излагайте. Няколко камъка са нищо и половина. Да, символират агресия, могат да наранят, дори и нещо повече, но когато отиваш на протести нали си имаш едно наум, че няма да те чакат с цветя и шампанско? Нали било „революция”, война срещу мафията, олигарсите и системата? Сблъсъците са най-логичното нещо, което би трябвало да се случи. Защо са тогава писъците на изненада, воплите за насилие и пусната кръв? Стига сте коментирали, анализирали, даматризирали и се бийте, ако ви стиска. Ако не – разхождайте се, пийте си биричката и се снимайте за спомен. Някой ден ще разказвате на деца и внуци колко храбри и страшни сте били. Може и да ви повярват.

Снимките. Ах снимките. Вгледайте се в излъчваните кадри и репортажи. Ще видите стотици проблясвания, като на стадион, на който се играе мач от Шампионска лига или концерт на Мадона. Ще видите също как протестиращи, на метри от баталните сценки, с GSM-и в ръце да щракат ли щракат. Погледнете ги внимателно. Някои от тях снимаха дори себе си: усмихнати и горди. Голямото нощно снимане. Революция за спомен. След някой ден в кръчма край плажа ще показват какво е било и с чувство за изпълнен дълг ще отпиват от студената биричка. Наздраве...

Героите. Има десетина момци и моми, които от мелето през онази нощ се дислоцираха диретно в тв студията и останалите медии. Ох, ах, мале, мале... Първо замириса на барут, но като се разсея бутафорния дим, се показа Хашек с неговото: „Разрешете да доложа — обади се Швейк, — аз наистина понякога наблюдавам у себе си малоумие, особено надвечер…” Няма да изброявам поименно новопроизведените герои – всеки ги знае, а ако още не – да си пусне чешмата. Когато човек слуша разказите им си представя или битката при Ватерло, или нещо още по-епично, ако въобще е възможно. Тези хора май наистина се вярват, че още на следващата тържествена проверка за 3 март, че четат имената им до тези на Каблешков, Бенковски и Ботев... Десетина раказвачи, които медиите си подават като палка по време на щафета. Един обаче се извисява над останалите. Актьорът Ивайло Захариев. Звездата от сериала „Под прикритие”, както го представят навсякъде, подобри световния рекорд, ако има такъв, по участия в различни предавания за единица време. Няма да коментирам дали наистина е звезда и какво е мнението на мнозина за участието му във въпросния сериал. Но както каза веднъж Лили Иванова, човек преди да се покаже пред хората, трябва първо да се погледне в огледалото и да си помисли кой е той въобще.

Иначе е симпатично момче. Тъжното е, че не си дава сметка , как му пробутаха ролята на еднодневка и каканиже ли каканиже. Трогателно е и колко сериозно приема титуловането със „звезда”, сякаш са му подали близалка.

Да, наистина камерите показаха как младият симпатичен Ивайло помага на пострадал. Случката е запечатана. Но оттук нататък се почна едно заливане с шербет, едно експониране, възклициране, рекламиране – не ти е работа. Спри бе, човече! Но актьорът не спира. Двама негови колеги, които наистина са известни - Джордж Клуни и Шон Пен, редовно участват в благотворителни и хуманитарни операции. Виждали сме ги в ситуации, пред които спрекчването пред парламента онази нощ е като тийнейджърска задявка. Само че Клуни и Пен, които по скромното мнение на някои специалисти по актьорско майсторство наистна са звезди, никога не досаждат с разказите си за някакви грандиозни подвизи и пр. Не. И това ги прави големи. И показва голямата разлика.

Пишман актьорите. Ивайло си има силна конкуренция. Става дума за екземпляри от българския политически Боливуд. Например Антон Кутев, депутатът от БСП, който демонстрира най-различни заложби. Напоследък разнася от студио в студио един камък и го показва ли показва, сякаш е парче от далечна новооткрита планета. Камъкът бил хвърлен по него и цяло чудо е, че не го улучил и недай си боже... Страшна работа. Та Кутев щал да пази този камък цял живот, а преживяното да си спомня до сетния си час. Толкова мелодраматично, че... ама няма как.

Кутев обаче не се сеща, че има и обратна на неговата героична теза. Да не би да е носел въпросния камък в джоба си и да го е извадил пред камерите в сюблимния момент, за да „докаже” колко страшни и смъртоносни са някои протестиращи. Може да се отиде и още по-далеч и да се предположи, че Кутев е част от таен план за дискредитиране на протестите, на полицията, на държавата дори.

Така че по-полека с камъните, палките и легендите за героизъм и подвизи. Хората сами ще оценят.

Време е Ивайло Захариев, Кутев и останалите от пътуващата из медиите трупа да си вземат отпуск и да заминат някъде на почивка. Така ще избегнат, поне за известно време, ролята на медийни близалки.

И пак Швейк ни идва на помощ с известното си прозрение, че „след вакханалии и оргии винаги настъпва морален махмурлук”.


Невена Попова

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. За протестите, морала и България 151| 11437 |23.06.2013 . 13-ят кабинет на късмет; протестите - болезнени като перманентна ерекция 27| 8370 |13.03.2013 . Моите искания към протестиращите 83| 10315 |26.02.2013 . Атака протестира срещу немски историк 15| 4409 |28.11.2009

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах