Нмбама Абу Кар: Не мечтай, ако не си от злато или сребро

- Г-н Абу Кар, вие се обадихте изненадващо в редакцията на нашия сайт и поискахте да споделите свои виждания за случващото се в България. Откъде знаете какво става тук?

- Здравейте, здравейте. ЧНГ и с новым годом!

- Знаете български и руски?

- Хайде сега, нали имам диплома от Държавния университет за дружба между народите „Патрис Лумумба" (ДУДМН) в Москва и от АОНСУ в София. Много хубави години бяха, плодотворни... После с някои българчета от курса се засякохме и в Ангола, и на други места. Имаше трудни моменти, но аз помня само хубавите. Каква ракия варяха вашите от банани, ееех... Напиеш се като бастун и пропуснеш някоя акция. Цепите главата, но пък си жив...

- Само ракията ли помните?

- Не, разбира се. Българите правехте и много готини конгреси: едни ешмедемета, едни другарски срещи, едни другарки с цици като кокосови орехи...

- Да се върнем към обстановката в България. Какво знаете за нея?

- Не е добре работата, не е добре. Зима, сняг, студ, няма газ, няма парно, няма топла вода... Гарван грачи - лоша поличба!  Не е добре. Но пък от друга страна се пести сапун, нали? Освен това като се натискате под завивката с жената да се топлите и демографския въпрос се подобрява. Не бива да се унива, има си и хубави страни.

- Но вас защо ви вълнува българската криза?

- Сантименти. Оставил съм няколко дечица, не знам точно колко, във вашата страна, затова не ми е безразлично... Сега ги издирвам, защото вижте как Обама стана президент, та знае ли човек...

- Все пак не е ли малко страннно африканец да се интересува от кризата с газа и студа у нас?

- Едно наше момче беше написало на майка си от Москва: „... А зима здесь, как и у нас, ничем не отличается от лета". Няма да му казвам името, защото сега е министър.

- На какво ви учиха в ДУДМН  и АОНСУ?

- Учихме педагогика, логика, психология, исторически материализъм, социални науки, защо да бъдем комунисти, история на КПСС, история на БКП, четяхме и „Капиталът". В Америка чак сега се сетиха да го четат, като взе да им стиска чепикът...

-  Добре, говорите за приятели от онова време, но тези същите приятели от Москва сега спряха кранчето с газа на приятелите си в България. Не е ли доста подло?

- Правило номер едно: никога не гледай в канчето на началника, защото може да изхвръкне лъжицата и да те удари по челото...

- Говорим за „кранчето", не за „канчето"...

- Връзката е много пряка и много здрава, от мен да го знаете.

- Не разбирам...

- Е, затова нямате газ... В часовете по история на СССР учехме как германците изпукали от студ край Сталинград. Десетина шваби все пак оцелели и все повтарят и до днес по Дискавъри, че ги е победил генерал Зима". Понимаеш?

- Това някаква асоциация ли е?

- Е, не си толкова загубен.

- На вас ви е лесно на топло...

- Бях „на топло" известно време, вярно. Стана след като едни момчета, дето са завършили в Англия и САЩ, направиха преврат, а после прекалиха с играта на правосъдие. След една година обаче взехме реванш. По демократичен път, разбира се, демократично-революционен по-точно. Иначе е вярно, че при нас е жега и се потим. Но пък няма какво да се яде. Вие по Коледа колко прасета натръшкахте, а? Да не мислите, че ни е леко да преглъщаме информациите за коледни трапези: ядене, пиене, ядене, пиене... Помня каква сланинка носеше едно приятелче от България. Няма да му казвам името, че сега е министър в София, нали разбираш. Трябва да разберете, че всеобща справедливост няма.

- Досега говорите само за миналото и настоящето. Но можете ли да ни кажете нещо за бъдещето на България?

- Да, разбира се. Може и да не знаете, но когато не съм министър или не съм „на топло", работя като шаман в родното си племе. Вие, българите, имате два варианта за бъдещето. Единият е активно-демократичен, но за него ви липсват танкове, войска и още нещо, ако ме разбирате какво искам да кажа. Пък и повечето момчета в опозиция са от една школа с момчетата от властта и е кофти  да си турят пръст... Другият вариант е философско-демократичен: пълна свобода за мечтите на народа. За да се стимулира този процес, хубаво е да се обещава всичко, за да има мащаб. Един народ е толкова велик, колкото са големи мечтите му!

- Но кога ще се сбъдват тези мечти?

- Това е друг въпрос. На едни момчета те се сбъдват моментално. Други чакат цял живот. Има една наша приказка, в която се разказва за африкански благородник, който си избира жена заради това, че обещава да му роди златно и сребърно дете. След раждането обаче интригантки подменят момченцата с жаби и той изгонва любимата жена. След множество премеждия децата откриват баща си, а той развълнуван прибира майка им. Всички заживяват щастливо. Поуката е: Не се надявай на чудо, ако не си от сребро или злато...

Бел.ред: Другарят Нмбама Абу Кар  обеща и друг път да коментира положението в България, както и да предсказва бъдещето на страната ни и някои нейни отделни представители. Ние пък обещахме да му изпратим русенско варено, две щафети сух шпек и кило ракия като хонорар.