Събота, 22 Септември 2018, 20:15
Frognews
32| 22597 |13.02.2012

След владиците вадят кредитните милионери, агенти на ДС

.
България е четвърта в класацията на Източна Европа по забогатели от заеми В края на януари Комисията по досиетата обяви, че е започнала проверка на кредитните милионери за евентуални връзки с комунистическата Държавна сигурност.
Както се пееше в една популярна българска песен, „по-добре късно, отколкото никога”, защото в противен случай митовете за първия милион и продадената ябълка ще продължават да създават ореола на предприемчивостта за бившата номенклатура и техните кадърни наследници.

Милионерската ни „гордост” се подхранва от едно проучване на „Мерил Линч“  от началото на финансовата криза, в което се посочва, че трите региона с най-голяма концентрация на богаташи са Латинска Америка, Близкия изток и Източна Европа. Същевременно Полша, Чехия и Словакия заемат първите три места в Източна Европа в класацията на милионерите, а на четвърто място е България.

Колко обаче са ни истинските милионери?
Точна цифра едва ли някой може да назове, но според публикации в пресата бройката е около 10 000 души. Божидар Данев твърди, че в България няма повече от 1000-1100 истински милионери, ако бъдат изключени тези, които имат задължения, и тези, които са натрупали богатството си по незаконен начин. На практика в държавата няма официална методика и статистически данни, по които да бъде изчислен броят на милионерите, както в САЩ примерно се използват класациите на списание „Форбс“. Нещо повече, едва ли е достатъчно да се изчислява броят на милионерите, като се вземат предвид активите им (такива опити за класация на топмилионерите вече има, но в много случаи задълженията им са по-големи от притежаваните активи). Може би най-достоверни са изнесените данни в края на миналата година от шефа на Националната агенция по приходите Красимир Стефанов, според когото близо 1600 българи официално са декларирали доход от над милион лева, а други 22-ма нашенци са показали на светло над 10 млн. лева. Друг е въпросът колко са тайните „милионерски” сметки зад граница!

Но дотук с милионерската ни „гордост”. По-интересен е въпросът с т.нар. „сиви милионери“. Пътищата за натрупването на „сивите” милиони са различни, но по-важен е въпросът дали тези „милионери” са в основата на властта през демократичните години. Тук изключваме „заработените” милиони по престъпен начин и както всеки криминален капитал – търговия с наркотици, рекет, кражби на автомобили, проституция и пр., подлежи на наказателно преследване. Едно от специфичните явления на българския преход, което осигури богатство на значителна част от родната номенклатура (бивши партийни кадри на различни нива, вкл. кадри на ДС) беше кредитното милионерство.

Дефиницията
Кредитен милионер – човек, който е заел пари от банка, но умишлено не ги е върнал Неслучайно в оповестения непосредствено след финансовата криза (1996/1997 г.) доклад на МВР за банковата система се посочва, че: „Най-организирана, с „най-рационален подход“ в новите условия се оказа бившата номенклатура, която беше запазила своите стратегически позиции. Отделни личности от висшия ешелон чрез свои подставени лица създадоха безотказна схема за източване на капитали зад граница с цел прикриването на техния произход. Паралелно с това на по-късен етап се създадоха възможности (благодарение на пълната липса на ефективен контрол) за преразпределение на неправомерно отпуснати кредити вътре в страната... С особено важни функции в тази перфектна схема се оказаха тези банкери, които приеха
да играят  ролята на „бушони“

 На подставени лица те осигуряваха средства за различни нужди: политически - за отделни политически сили, икономически - за отделни групировки, и за лично облагодетелстване както на тях самите, така и на благодетелите, около които лобираха.
Зараждането В края на 80-те години и през последното десетилетие на века неофициалният бизнес се ръководеше от максимата, че което не е забранено, е разрешено. Това особено важеше за експортно-импортните операции. Затова зад граница по сметки и в сейфове се оказаха огромни суми. Според едно изследване, проведено през 1993 г., в първоначалните години след 10 ноември 1989 г. в частни ръце в чужбина са преминали държавни капитали и активи в размер на 0,7-1,2 млрд.USD. Това са предимно задгранични фирми на нашите големи вносно-износни централи, фирми на научно-техническото разузнаване, партийни средства.

Повече от 10 години след началото на демократичните промени много от тях продължаваха да работят за новите си собственици зад граница, вкл.разкривайки филиали у нас, други са закрити, но като цяло следите на това първоначално разграбване вече са скрити. Една значителна част от „номенклатурните” богаташи се появиха по време на цъфтежа на кредитното милионерство в средата на 90-те години, за да попълнят още един път собствените портфейли. Проявлението
Първите проявления на кредитното милионерство бяха свързани с процеса на реституция на имоти, особено в централните градски части на големите градове. Те бяха добър източник на обезпечения пред банките през началните години на прехода. Новите собственици залагаха реституираните им имоти и някои от тях предпочетоха да се разделят с тях, но да останат с парите, взети от банката. Те обаче останаха анонимни за широката публика.

Публично достояние станаха някои по-известни обществени фигури, като популярния с изтеглените от няколко банки кредити депутат от бизнес блока Дончо Димитров. Той въртял семейните си имоти по една от утвърдените схеми на кредитните милионери – залагане няколко пъти на един и същ имот в различни кредитни институции. Второто направление, „родило” богаташите със заеми, е свързано с началото на 90-те години, когато започва създаването на новите банки и паралелната банкова система. В книгата „Съвременна история на българското банкерство” се посочва, че „Средствата за набиране на уставния капитал и за закупуване на акциите на новосъздаваните банки се извършва с кредити от ДСК и държавните банки. Някои от тях са създадени чрез представяне на документи с фиктивно съдържание за събран уставен капитал, чрез изкупуване на външен дълг и залагането или препродаването му на трети лица, или по други механизми.

За периода 1990-1995 г. само ДСК е раздала над 70 млрд. лв. кредити, преобладаващата част от които са използвани за създаването на частни банки и фирми. Лицензи получават стотици Финансово-брокерски къщи, обменни бюра и други финансови структури, с което по същество в страната започва да функционира паралелна банкова система”.  В крайна сметка явлението „кредитно милионерство” приключи с финансовата и политическа криза, започнали в началото на 1997 г. Страната бе изправена пред  хиперинфлация, след като за по-малко от два месеца цената на един щатски долар от 500 достига до 3000 лв. Унищожени бяха спестяванията на огромното мнозинство от българите, но същевременно бяха стопени дълговете на тарикатите, взели пари от банките, без да имат намерение да ги връщат. Показателен в това отношение е списъкът на кредитните милионери по закона „Каракачанов”. Авторът на закона Александър Каракачанов предостави на медиите дискети с два списъка на длъжниците. В първия фигурират всички, които не са издължили заемите си на държавата.

Във втория са имената на фирми и физически лица, погасили дълговете си в периода 8 декември 1997 г. - 12 януари 1998 г. Притиснати от закона, те са изплатили общо 547 млрд. лв. в кратки срокове. Това прави 20 на сто от общата сума на лошите кредити, която е 2 745 578 451 000 лв. От нея 1,844 трилиона лева са главница, а 901,745 млрд. лева - лихви. С други думи хиперинфлацията изтласка част от кредитните милионери на върха, тъй като всеки един полуграмотен икономист знае, че в условията на инфлация е по-добре да вземеш кредит, отколкото да депозираш пари в банка. Втората група, на  „криминалните кредитни милионери”, се идентифицира с източването на фирмени и банкови активи през този период. Но интересът към
дългата ръка на ДС  и в единия, и другия случай трябва да остане, защото дискусията за финансово-икономическия грабеж на общественото богатство не трябва да приключва без видим резултат. Все пак по някои оценки общата сума на взетите и невърнати пари от банките е била повече от един милиард и петстотин четиридесет и седем милиона долара (по курса на долара от декември 1997 г.), т.е. сума, равна на пенсиите на всички пенсионери за цялата 1997 г.

Пет механизма създават нова каста
• Първият е свързан с политическите протекции. Публична тайна е фактът, че с протекцията на Луканов е осигурена част от просперитета на Първа частна банка, която пък е известна с лоялността си към червени фирми. Политическа е и схемата около кръга „Орион“ и опитът да се формира Земеделска и промишлена банка, по идея на червения депутат Златомир Орсов. БНБ взема решение за разрешаване на банкова дейност на Българска земеделска и промишлена банка в началото на 1995 г., но поради неправомерни трансфери, извършвани от председателката на Управителния съвет на банката Веска Меджедиева, дейността на институцията е прекратена преди официалното получаване на лиценза, а членовете на управителното тяло – разследвани от прокуратурата. През съществувалата неофициално банка са източени около 1,2 млрд. лева спестявания на населението и бизнеса. Източници от МВР твърдят, че от аферата с кредитите на „Орион“ и парите на Чорни са правени директни отчисления, включително за предизборната кампания на БСП. Също така за регионални структури на БСП е отчисляван процент от отпусканите кредити по известната афера „Акрам“.

• Вторият механизъм е корупционният. Според доклад на МВР, изготвен по времето на Николай Добрев, голяма част от натрупаните несъбираеми кредити е резултат от корупцията, обхванала различни нива на банковата система. По веригата „лобисти - политици - банкови чиновници - частни фирми“ са изтекли огромни суми, предварително обречени като несъбираеми кредити. Сред обществеността е оформено трайно мнение, че кредити на изправни фирми се отпускат срещу 10 на сто комисиона, а за кредити, за които предварително е известно, че няма да бъдат върнати, комисионната е до 50%. Емблематичен пример за корупционния механизъм е източването на Ямболската банка от Шабан Тюркмен, бащата на Фатик, който изсмуква около 1,2 млрд. лева за строеж на ферма за гъски и гъши дроб, оставяйки банката в плачевно състояние;

• Третият механизъм е „схемата с фиктивните залози“. Така например преди началото на банковата криза фирма „Ес Джи Ей“ е получила кредит от Стопанска банка в размер на 30 млн.лв., като за гаранция е заложен цирконий. Чрез фирма „ИФФ груп“ от страната са изнесени 2 млн.долара, с които са закупени вилни парцели в Доминика;

• Четвъртият механизъм е „системата на паяка“, която е свързана с източването на предприятията с помощта на банковата система. „На входа и изхода“ на крупни обекти в структуроопределящи отрасли на реалния сектор застават икономически групировки и фирми и изсмукват огромни държавни средства. Седем от 16-те големи „лоши“ длъжници на „Балканбанк“ са фирми от групировката на „Мултигруп“ или свързани с нея, чиито дългове към 31.05.1996 г. формират 38,52 на сто от кредитния портфейл на банката (14,234 млрд.лева), като голяма част от тях са проблемни. Най-големите длъжници са „Дисконтова къща“ АД - 2,97 млрд.лв., „Индустриал-М“ АД - 1,11 млрд.лв. и др. Много от кредитите на фирми на „Мултигруп“ са предоставени при преференциални условия и многократно са разсрочвани. Изпълнителните директори на Балканбанк Иван Миронов и Надежда Апостолова са членове на управителните съвети на почти всички фирми длъжници, без да са съдружници в тях.

• Петият механизъм е „системата на вътрешните кредити“. Един от най-показателните примери в тази насока е казусът с Банката за земеделски кредит, която отпуска на свързани с основния й акционер Атанас Тилев фирми необезпечени заеми в размер на над 40 млн. долара. Към 1995 г. общият размер на раздадените от тази банка големи кредити надхвърля почти 38 пъти собствения капитал, което на практика означава, че отпускането на тези кредити е станало възможно предимно благодарение на рефинансирането на банката. Подобна схема е използвана и при изсмукването на Туристспортбанк, Кредитна банка, Първа частна банка, Банка „Моллов“, Елитбанк и др. Емблематичен пример пък е свързан с председателя на ТБ „Славяни“ предоставял кредити и подписвал банкови гаранции предимно на свои фирми и на роднини. Фирмата на Агафонов „ИФФ груп“ дължи на ТБ „Славяни“ над 1 млрд.лв.

Отличниците са оцветени партийно
• Асен Агов, депутатът от СДС по това време, висял е с 40,578 млн. лв. Той е сред длъжниците, върнали заема си в краткото време преди огласяването на списъците.
• Христо Смоленов, свързан със службите, депутат от БББ, дължащ на Частна земеделска и инвестиционна банка 51,4 млн. лв. главници и лихви.
• Фирми, свързвани с името на бившия депутат от ДПС Максим Димов: „Макс-ком холдинг“ дължаща по това време 3,2 млрд. лв. на „Биохим“; 0БК „Макском“ - 9,4 млрд. лв. на Елитбанк; „Макском“ ООД – дължаща 7,8 млрд. лв. на Елитбанк.
• „Ратола Томас Лафчис“ - върнала 1,387 млрд. лв. на ТСБанк, но все още дължаща по време на излизането на списъците 607,8 млн. лв. на БЗК; „Ратола моторс“ е върнала на „Биохим“ 208 млн. лв.
• Фондация „Сапио“, дължаща на ДСК 150 млн. лв.
• Радиотелевизионна компания „7 дни“, зад която стоеше депутатът от БББ Георги Агафонов, свързан с ДС, има да връща на банка „Славяни“ два необезпечени кредита за над 380 млн. лв.
• Финансово-инвестиционната групировка на Валентин Моллов „Моллов фИГ“ не е върнала 1,3 млрд. лв. на Евробанк, бивша ТБ „Моллов“ по време на излизането на списъците. Банкерът идва от редиците на МВР.
• Примата на „Орион“ Веска Меджидиева, която се подвизава в ЮАР, дължи 1,3 млрд. лв. на БЗК и 826 млн. лв. на фалиралата Минералбанк.
• „Евроенерджи Ойл“ дължи на БЗК и Минералбанк съответно 10,1 млрд. лв. и 27,2 млрд. лв.
• Дисконтова къща (свързана с„Мултигруп“) не е върнала взетия заем на Балканбанк от 35,6 млрд. лв. В списъка фигурира и Балканмашинари АД със сумата от 6,109 млрд. лв. борч към Балканбанк. На същия трезор дължи 16,403 млрд. лв. и Балканагро АД. И двете компании са свързвани с името на „Мултигруп“.
• В списъка има и мъртви души, като фирмите на убития сливенски мултимилионер Деян Добрев;
• Кредитни милионери се оказаха и редица футболни клубове, като „Левски 1914“, „Локомотив“, „Славия“, „Берое“, „Ботев“, „Добруджа“, „Доростол“ и „Янтра“.

Авторът на „Първия милион”: Получиха амнистия с крадени пари
Не мисля, че досиетата на кредитните милионери ще ни помогнат да разберем как се роди тази особена каста в България. Наричам ги каста, защото след банковите фалити от 1997 г. се оказа, че 3000 физически и юридически лица дължат близо три трилиона лева (три милиарда днешни) по 10 762 кредита, заяви пред „Торнадо” разследващият журналист Крум Благов. Според него една малка прослойка от хора и фирми са получили средно по 3-4 заема, без да връщат предишните. Средният размер на кредитите им е бил 170 млн. стари лева, които тогава бяха около 2,5 млн. долара. Само 20 процента от тези пари бяха върнати.

Тези хора, за разлика от първата вълна странни милионери от периода 1989-1991 г., не бяха само от червения политически спектър. Освен това голямото опрощаване на техните борчове се състоя много по-късно – през 1997 г., когато с тълкувателно решение № 2 Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС реши курсът на валутните кредити да се изчислява към деня на падежа им и в края на 2001 г., когато даването на кредити без обезпечение беше декриминализирано.
Мисля, че кредитните милионери или най-големите от тях успяха да прокарат (може би с помощта на парите си) тези решения, които им дадоха амнистия. Принадлежността към ДС може да е помогнала на някои от тях да получат кредити, но не и да им ги опрости. Това направиха съдиите и политиците.

Красимир Райдовски: Луканов дърпаше конците
Бумът на създаването на частни банки с държавни пари, отпускането на кредити, гаранции и създаването на кредитните милионери са конструирани по време на правителството на Андрей Луканов. За това не трябва да има никакво съмнение. Луканов упражняваше своето влияние върху ръководството на БНБ за издаване на лицензи. Само на него са известни мотивите за такъв антинационален подход, но в никакъв случай не може да се говори за незнание, грешка, липса на прозорливост. Днес съм убеден, че този процес е бил целенасочен.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. ЕС разследва Софарма за монопол на лекарствата в България 123| 6878 |06.02.2012 . След 2 седмици на свобода наркобосът Маникатов отново в килията 3| 8001 |08.12.2011 . Археолози изследват антиките на Рашкови 8| 6567 |23.11.2011 . Следовател по делото „Октопод” влюбен в Трактора 20| 11835 |07.11.2011

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах